Свети земи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 5:
Географски се отнася до региона на [[Леванта]] с неопределени граници в зависимост от влаганото съдържание в него. В религиозен план е свято място за две от трите [[световни религии]] (изброени хронологически - [[християнство]] и [[ислям]]), както и за [[юдаизъм|юдаизма]] и [[бахайска вяра|бахайската вяра]].
 
{{факт|Светите земи и по-специално [[Ерусалим]] са център на [[монотеизъм|монотеизма]], като се определят в [[библеистика]]та със специфичния термин "геотеология". Светите земи в исторически план са цел освен на религиозно поклонение, но и на завоевателни стремежи за владение, като аргумент за основателността на [[вяра]]та, т.е. фактът на притезанието им е доказателство на правата вяра или за правотата на вярата, т.е. на съществуването - виж и [[екзистенциализъм]].|2016|9|6}}
 
{{факт|През [[средновековие]]то, завоюването на Светите земи чрез изтръгването им от ръцете на неверниците, е главна цел на организираните [[кръстоносни походи]]. По-сетне, след [[Велики географски открития|Великите географски открития]], когато християнството става водеща световна религия, с възникването на [[източен въпрос|източния въпрос]], правата над [[Божи гроб]] се превръщат по времето на "[[голямата игра]]" в повод за взаимни претенции и упреци между участниците, които след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]], стоят в основата на избухването на [[Кримска война|Кримската война]] с всички последвали я геополитически събития през [[19 век|19-тото столетие]].|2016|9|6}}
Светите земи в исторически план са цел освен на религиозно поклонение, но и на завоевателни стремежи за владение, като аргумент за основателността на [[вяра]]та, т.е. фактът на притезанието им е доказателство на правата вяра или за правотата на вярата, т.е. на съществуването - виж и [[екзистенциализъм]].
 
{{факт|Един двата главни сюжета в един от най-популярните и култови романи на 20 век - "[[Майстора и Маргарита]]" се развива в [[Юдея (римска провинция)|римската провинция Юдея]], а другия пресъздава времето след установяването на новия [[обществен строй]] в най-новата страна на земята - [[Съветски съюз|Съветския съюз]], възникнала върху руините на [[Третия Рим]] - [[Руска империя|Руската империя]].|2016|9|6}}
През [[средновековие]]то, завоюването на Светите земи чрез изтръгването им от ръцете на неверниците, е главна цел на организираните [[кръстоносни походи]]. По-сетне, след [[Велики географски открития|Великите географски открития]], когато християнството става водеща световна религия, с възникването на [[източен въпрос|източния въпрос]], правата над [[Божи гроб]] се превръщат по времето на "[[голямата игра]]" в повод за взаимни претенции и упреци между участниците, които след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]], стоят в основата на избухването на [[Кримска война|Кримската война]] с всички последвали я геополитически събития през [[19 век|19-тото столетие]].
 
В Ерусалим най-свещен е хълма [[Сион]], макар последните археологически разкопки и проучвания през [[21 век]] да не откриват следи от велико древно минало по тези свещени земи за юдаизма.[http://liternet.bg/publish2/mkirova/mezhdu.htm]
Един двата главни сюжета в един от най-популярните и култови романи на 20 век - "[[Майстора и Маргарита]]" се развива в [[Юдея (римска провинция)|римската провинция Юдея]], а другия пресъздава времето след установяването на новия [[обществен строй]] в най-новата страна на земята - [[Съветски съюз|Съветския съюз]], възникнала върху руините на [[Третия Рим]] - [[Руска империя|Руската империя]].
 
{{факт|Според българската религиозна традиция от [[Възраждане]]то, човек поне веднъж при възможност трябва да посети Светите земи, Ерусалим и Божи гроб. Обикновено тези българи успели да осъществят това пътуване на живота си, са били по-заможни и произхождащи от чорбаджийските родове. След завръщането си, са ги титуловали като "[[Хаджия|Хаджи]]", а пътуването им е означавано като "хаджилък".|2016|7|20}}
 
== Обозначение и граници ==
{{факт|Универсално Светите земи се ограничават до античните [[Юдея]], [[Самария]], на север - [[Галилея]], а на юг - [[Идумея]], ведно със съседните им земи. Изброени по посока на часовниковата стрелка от [[Средиземно море]], това са [[Финикия|финикийските градове]] по крайбрежието, [[Моав]] (моавска земя), [[Галаад]], [[Декаполис]], [[Перея]], [[Набатея]], елинистичен [[Египет]] и [[филистимци|филистимското владение и крайбрежие]], по което се означава и цялата тази земя като [[Палестина]].|2016|7|20}}
 
=== в юдаизма ===
[[Картинка:Israel-Western Wall.jpg|200px|thumb|дясно|Стената на плача през нощта.]]
[[Картинка:5267-20080122-jerusalem-tomb-of-jesus.jpg|200px|thumb|дясно|Божи гроб.]]
[[Картинка:Jerusalem Dome of the rock BW 1.JPG|200px|thumb|дясно|Изглед към джамията "Ал-Акса".]]
 
{{факт|За юдаизма и евреите, Светите земи се обозначават като "[[Обетована земя|Обетованата земя]]", т.е. земята на Израил. Свещени места са териториите на античните [[Юдея]] и [[Самария]], както и онези владени от [[Хасмонеи]]те (към края на царуването на [[Александър Яней]], това са Юдея, Идумея, филистимската равнина и равнината [[Шарон]], Самария, Галилея до планината [[Тавор]], [[Голанско плато|Голанското плато]], Галаад и Моав - в тези територии било насилствено наложено [[обрязване]]то и спазването на [[Тора]]та)<ref>{{cite book |last= Льомер |first= Андре |authorlink= Андре Льомер |title= История на еврейския народ, стр. 93-94 |year= 2003 |publisher= ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2 }}</ref> по време на управлението им и над съседните територии. Четири са свещените градове за юдаизма - [[Ерусалим]], [[Хеврон]], [[Цфат]] и [[Тибериада]].|2016|7|20}} В Ерусалим най-свещен е хълма [[Сион]], макар последните археологически разкопки и проучвания през [[21 век]] да не откриват следи от велико древно минало по тези свещени земи за юдаизма.[http://liternet.bg/publish2/mkirova/mezhdu.htm]
 
== Източници ==