Гоне Бегинин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 10:
 
==Биография==
Бегинин е роден в 1867 година в град [[Кукуш]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес Килкис, [[Гърция]]. Получава начално образование и работи като фурнаджия в [[Солун]]. В 1896 година става четник в харамийската чета на [[Георги Латровалията]] в [[Поройско]], която служи на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]]. По-късно е в четата на [[Васе Шуперлията]] и заедно с [[Васе Пехливана]] пренасят оръжие за [[Малешевско]]. Привлечен е към ВМОРО, става четник при [[Иванчо Карасулията]], а от лятото на 1899 година води чета от 4 души в Кукушко<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.25.</ref> и придружава съгражданина си [[Гоце Делчев]].
[[Файл:Gone Beginin, Milan Delchev and Delev.jpg|ляво|мини|250п|Гоне Бегинин, [[Милан Делчев]] и М. Делев, 1901 - 1903 г.]]

От 1901 до 1903 година е в четите на [[Христо Чернопеев]] и [[Кръстьо Асенов]]. В началото на [[Илинденското въстание]] Бегинин участва в заговора за убийството Кръстьо Асенов.<ref>[http://www.promacedonia.org/sg/sg_2_2b.html Гоцев, Слави. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912, Издателство на Отечествения фронт София, 1988, стр. 170.]</ref> В края на въстанието е заловен в [[София]] и осъден на смърт от организацията, но присъдата не е изпълнена по желание на брата на Кръстьо [[Йордан Асенов]]<ref>Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.341-345.</ref>.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година Гоне Бегинин е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в четата на [[Гоце Бърдаров]], а по-късно във 2 рота на 13 кукушка дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 81.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 17.</ref>