Лирика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5:
Основните лирични [[вид (литература)|видове]] са [[елегия]], [[ода]], [[химн]], [[епиграма]], [[епитафия]], [[еклога_(стихотворение)|еклога]], [[епиталамий]], [[дитирамб]], [[мадригал]], [[канцона]], [[сонет]] и други.
 
Основна отличителна черта на лириката като литературен род е субективността. За разлика от епоса, където [[Емоции|емоциите]] и размислите на [[Литературен герой|литературния герой]] въздействат косвено, чрез подробно пластично изобразяване на външната спрямо него действителност, лирическият герой изразява своето лично „аз“ и така емоциите му са показани във форма на лично преживяване.<ref>„Речник на литературните термини“. Издателство „Наука и изкуство“, София, 1980, стр. 390- – 391.</ref>
 
Лирическото чувство се отличава със своята сила и пределна наситеност. Не само заради особения начин на изразяване на преживяванията на поета, в лична форма, но и като изживяване, което става в момента, лирическата творба е кратка. Нейната естествена езикова форма е стихотворната реч. Стремежът е пряко, завладяващо емоционално въздействие. Характерна отличителна черта на стихотворната реч е нейната ритмичност, създавана от закономерно повторение на съизмерими речеви единици – ударени и неударени срички, звукове и звукови съчетания, [[Интонация|интонации]], мотиви и др. Ритмично значение имат [[строфа]]та и [[рима]]та, но се срещат астрофични стихотворения и неримувани стихове („[[бял стих]]“).