Епитафия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Епитафията''' ({{lang-el|ἐπιτάφιος}}, ''„надгробен“'') е кратко слово, изсичано на [[гроб|надгробната]] плоча на починал човек, което сбито преразказва живота му, като възхвалява неговите добродетели.
 
Често епитафията е в [[стих|стихотворна форма]], но за целта могат да служат и цитати от [[Светото писание]], както и [[афоризъм|афоризми]]. Нерядко надгробните надписи припомнят на живите за тяхната тленност. За много поети, писатели, учени е известно, че приживе сами са измислили своите лични епитафии.
 
Въпреки че класическата епитафия е [[панегирик|панегиричен жанр]], тя впоследствие навлиза и в [[сатира|сатиричната поезия]] като разновидност на [[епиграма]]та. Сатиричните епитафии имат за цел да осмеят иначе живите хора, на които са посветени, или типични черти на [[общество]]то. Такива сатирични епитафии са писали много български поети, сред които [[Христо Ботев|Ботев]], [[Иван Вазов|Вазов]], [[Стоян Михайловски|Ст. Михайловски]], [[Христо Смирненски|Смирненски]], [[Веселин Ханчев|В. Ханчев]].
 
== Известни епитафии на известни и неизвестни личности ==
Ред 16:
:''и те за теб достойни, майко, бяха."''
 
:Това е стих от "Новото„Новото гробище на Сливница"Сливница“ от Иван Вазов.
 
; Лудолф ван Цойлен
Ред 25:
 
; Якоб Бернули
: Приживе [[Якоб Бернули]] се занимавал с изследвания на [[логаритмична спирала|логаритмичната спирала]] и толкова бил поразен от инвариантите и&#768; свойства (наричал я ''чудна спирала'', ''spira mirabilis''), че пожелал тя да бъде изсечена на гроба му с надписа ''„Eadem mutata resurgo“'' (''„Променена, възкръсвам предишната“'').<ref>''"Математически„Математически термини"термини“'', Н.В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984</ref><ref>[http://curvebank.calstatela.edu/descartes/tombbernoulli.jpg Снимка на гроба на Бернули]</ref>
 
; Александър Македонски
Ред 34:
 
; Уилям Шекспир
: На гроба на английкия поет и драматург [[Уилям Шекспир]] пише: ''„Good friend, for Jesus' sake forbear, to dig the dust enclosèd here. Blest be the man that spares these stones, And curst be he that moves my bones.“'' (В превод: ''„Блажен да бъде, който тоз камък не отлости. Проклет - – който помести изтлелите ми кости“'').
 
; Имануел Кант
: На могилата на философа в двора на [[Кьонигсбергска катедрала|Кьонигсбергската катедрала]] пише:{{цитат|Две неща изпълват моята душа с ново и нарастващо удивление и благоговение, като преди всичко мислим за тях - – звездното небе над мене и Божият закон в мене|}}.
 
== Източници ==