Овеч: Разлика между версии

Крепостта се използва от цар [[Калоян]] и брат му [[Петър II]]. През 1278 г., опитвайки се да преминат през проходите на [[Стара планина]] към [[Търново]], две византийски армии от 5000 и 10 000 бойци, водени съответно от пълководците [[Априн]] и [[Мурин]], намират гибелта си под мечовете на воините на цар [[Ивайло (цар)|Ивайло]]. Следващият византийски пълководец [[Михаил Глава Тарханиот]] опитва през Варна. Той превзема няколко крепости в Източния Балкан, но е спрян при Овеч. Докато се занимава с обсадата, в тила му пристига армията на Ивайло и ликвидира византийците за броени дни. Михаил Глава (смята се, че същият е от български произход) предвидливо се „разболял“, качил се на кораба си във Варна и отпътувал за [[Константинопол]], оставяйки войниците си на заколение. През 1366 г. по нареждане на цар [[Иван Александър]] в Овеч са затворени трима от рицарите на граф [[Амедей VI Савойски]]. Един от тях бил маршалът на [[Бургундия]] [[Гвидо ди Понтарлиер]]. Те били пленени от войските на Овеч, взели участие в боевете при Галата. Благородниците били освободени след намесата на католическия патриарх на [[Константинопол]] срещу откуп от 2400 златни [[перпера]].

 

През 1388 г. Овеч пада под турска власт. Това става под напора на тридесетхилядна турска армия под командата на [[Лала Шахин]]. Това става с измама през нощта, когато армията нахлува след като преди това е сключено примирие. Според турския хронист Нешри „неверниците“ се окопитили и оказали яростна съпротива, но били „насечени на парчета“. Османците също понесли страшни загуби.