Древноегипетски календар: Разлика между версии

'''Древноегипетският [[календар]]''' е система за отчитане на времето, просъществувалаизползвана в течение на близо триняколко хилядолетия в [[Египет]]. Годината имала 365 дни, разделени на 12 месеца от по 30 дена всеки, към които в края на всяка година били прибавяни 5 допълнителни дни — ''наречени от гърците "епагомени''".<ref>Селешников С., ''История на календара и хронология'',София : Наука и изкуство, 1985 </ref>. Месеците били групирани в "тетрамени", които оформяли тритетри сезона:

Още от най-дълбока древност за обитаващите бреговете на [[Нил]] разливането на реката е било събитие от изключителна важност. Прииждането на реката започва около лятното [[слънцестоене]], което в епохата около началото Трето хилядолетие приблизително съвпадало с хелиакалния изгрев на [[Сириус]]. За разлика от другите оседнали култури египтяните са предпочели не да следят Слънцето на [[хоризонт]]а, а мястото му на небесната сфера, което се постига именно чрез наблюдаването на Сириус.<ref>Winlock H., ''The Origin of the Ancient Egyptian Calendar'', Proc. of the Am. Philosophical Soc., Vol. 83, No. 3 (Sep. 10, 1940), pp. 447-64 ([[JSTOR]] [http://www.jstor.org/stable/985113])</ref>.

Преполага се, че преброяването на 365 дни като годишен цикъл е извършено по-рано, но е липсвало обяснение, защо броейки само по календара се появявало несъответствие. Около 2800 г. пр.н.е. калндаръткалeндарът с 365 дни е бил приет като граждански, а жреците продължили да следят изгрева на Сириус. Календарната дата за "новата година" се отмества астрономическото събитие с 1 ден за всеки 4 години, но е било съобразено, че двете отново ше съвпаднат след 1461 г., т.н. "сотически период" (от "Сотис", египетското име на Сириус).

В началото на 20в. [[Едуард Майер]] е направил предположения за датата на установяване на календара. Известно е, че през [[139]] г. е имало съвпадение на лятното"новата слънцестоенегодина" и хелиакалния изгрев на [[Сотис]], така че предишните са могли да бъдатсе случат през 1322 г. пр.н.е., в 2783 г. пр.н.е. (в края на [[Архаичен период на Египет|тинитската епоха]] и началото на [[Старото царство на Египет|Старото царство]]) и през 4244 г. пр.н.е.<ref>В действителност поради [[прецесия]] на земната ос датата на хелиакалнияхелиакалният изгрев бавно се отместваомества в [[тропическа година|тропическата година]] с пo: 1 ден отместване скъсява цикъла на всекисъвпадения с 724 години.</ref> Първата дата е твърде скорошна, а „[[Текстове от пирамидите]]“ ни карат да мислим, че през 2783 г. пр.н.е. календарът вече е бил факт. Някои от египтолозите приемат приблизително годината 4244 пр.н.е., която за никого не е първата сигурна историческа дата. Някои автори свързват това изобретение със [[Древен Египет, жреци|свещениците]] от [[Хелиополис]] и с времето, когато градът през [[Додинастичен период на Египет|додинастическия период]] е бил столица на огромно царство. Немският математик Нойгебауер е установил, че тази дата е неприемлива. Тя е била отхвърлена — заедно с цялата историческа концепция на [[Сет (бог)|Сет]], основаваща се на същата тази хронология — от Кийз, който намери множество последователи сред специалистите. Някои анализи доказват, че тя ни отвежда към времето на [[Фаюм|фаюмския]] [[неолит]] и следователно през тази епоха не би могъл да бъде създаден календарът. Така че, ако изобщо някога в края на средния период от [[Додинастичен период на Египет|додинастическия период]] е имало величество на [[Хелиополис]], то тази дата трябва да се намали с едно хилядолетие — нещо, което прави създаването на календара в този период невъзможно.