Иван Каранов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 34:
В 1878 година заедно с брат си взима участие в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]]. След края му става учител в [[Трън]], [[Радомир]] и [[Самоков]]. От 1879 година преподава в [[Дупница]], като по-късно става и директор на училището.<ref>[http://gimnaziahb.hit.bg/history.htm Официален сайт на гимназия „Христо Ботев“, Дупница.]</ref> Начначен е от губернския училищен инспектор за помощник-губернски инспектор.
 
В 1879 година е избран за депутат от Дупнишки окръг в Учредителното събрание приело Търновската конституция.<ref>[http://www.vas.bg/vas/ImageUpload/Adv4_2009_2.pdf Адвокатски преглед, 4, 2009, стр. 23-29.]</ref> Мести се в Кюстендил, където се установява и брат му Ефрем. Работи като учител по български език и литература в Педагогическото[[Кюстендилско педагогическо училище|Кюстендилското педагогическо училище]], а по-късно – в реалната гимназия. Открива първата книжарница в града, в която работи синът му Страшимир Каранов, завършил Първа мъжка гимназия в София и Солунския лицей. Председател е на читалище „Братство“.
 
Двамата братя се занимават активно с революционна дейност. В 1895 година къщата на Ефрем става щаб на [[Трайко Китанчев]] при организирането на Четническа акция на [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция на Македонския комитет]]. Братята стават членове на Кюстендилското македонско дружество, оглавено по-късно от Ефрем. При разкола настъпил на [[Втори македонски конгрес|ІІ македонски конгрес]] Кюстендилското дружество, начело с братя Каранови остава вярно на революционната борба и подкрепя разколническия [[Македонски комитет (офицерски)|Македонски комитет]]. През февруари 1896 година Върховният комитет изпраща в Кюстендил [[Андрей Ляпчев]], който отстранява Ефрем Каранов е отстранен от ръководството.