Охрид: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 165:
От 1930-те години започва икономическото възстановяване на Охрид, което допринася за стабилизиране и покачване на броя на населението. На 7 юли 1939 година Охрид е електрифициран. На тази дата са пуснати в експлоатация първите [[трафопост]]ове и градът е свързан към националната електрическа мрежа. В този период се изграждат два [[ТЕЦ]]-а, един с въглища и един с мазут, които обаче не могат да задоволят потреблението на ток на охридчани.<ref>{{cite web | url = http://www.ohrid.org.mk/eng/istorija/socijalizam.htm | title = История на Охрид| publisher = Градска управа Охрид | accessdate = 7 март| accessyear = 2011}}</ref>
 
През [[Втора световна война|Втората световна война]] през [[април]] [[1941]] - [[септември]] 1944г Охрид е администриран от България и в града са настанени български войски от [[Петдесет и пети охридски полк]] без да бъде присъединен официално към нейните граници и без България да има суверенитет върху града , както и останалите части на източна вардарска Македония , тъй като това е волята [[нацистка Германия]] която е главна окупационна сила в [[Югославия]] за което е издадена дректива на Вермахта от [[април]] [[1941]]г.През [[септември]] [[1944]]г българските войски на [[Петдесет и пети пехотен охридски полк]] се изтеглят към [[Битоля]] , но там полка е пленен от германските войски и командира [[полковник]] [[Никола Дренски]] се самоубива.През [[октомври]] [[1944]]г. германска моторизирана част пътуваща към [[Албания]] минава и спира в град [[Охрид]] возейки със себе си част от българските войници от този полк 25 на брой вече военнопленници , а българите от града ги спасяват от германски плен организирайки бягството им заради което когато разбират германските военни власти в лицето на германския комендант на Охрид капитан втори ранг Баумгартен и командира на моторизираната колона оберлейтенант [[Август Фогел]] заплашват с ултиматум града че ако не бъдат предадени военнопленниците българи [[Охрид]] ще бъде бомбардиран и разрушен а 23 видни охридски граждани са арестувани в комендантството като заложници. Въпреки това охридчани не предават военнопленниците заради което германскитя комендант дава ултиматум гражданите на [[Охрид]] да съберат и предадат на германското командване 10 кг злато за да откупят пленниците и града което те събират и предоставят на германския комендант а града и българските военнопленнци са сапасени , като българските войници са преведени от югославските партизани през Македония и Сърбия и се завръщат в България откъдето повечето от тях отново са изпратени на фронта да участват във водената [[Отечествена война на България]] [[1944]]-[[1945]] срещу [[нацистка Германия]] в [[Югославия]] , [[Унгария]] и [[Австрия]].
През [[Втора световна война|Втората световна война]] Охрид е отново в границите на България.
 
==== Югославски период ====