Павел Бобеков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 7:
}}
'''Павел Станьов Бобеков''' е [[България|български]] революционер, председател на [[Военен съвет|Военния съвет]] (Привременно правителство) в [[Панагюрище]] и [[хилядник]] по време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] в IV революционен окръг. Умира от [[тиф]] в [[Велико Търново|Търново]] като доброволец в щаба на [[Йосиф Гурко|генерал Гурко]] по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]].
== Биография ==
Павел Бобеков е най-големият син в панагюрско семейство. Баща му е Станьо Бобеков, а майка му Манто Бобекова (гъркиня по произход). Завършва класното училище в града при учител Найден Попстоянов като един от най-добрите ученици. През [[1864]] г. е пратен да учи в [[Цариград]], вероятно в [[Робърт колеж]]. През 1866 г. почива баща му. През [[1870]] г. се записва в султанското военно-медицинско училище. Там се запознава с други будни български младежи, в т.ч. панагюрци. Един от съвипускниците на Павел Бобеков е панагюрецът
Доброто образование на Павел Бобеков (знаел е френски, гръцки, руски и вероятно английски език) и уважението на съгражданите му за добрия му характер и висока култура са причина да бъде издигнат като главен учител на панагюрското класно училище и председател на читалището. Негов колега, учител още от 1870 г. на трето отделение е Цвятко Мирчов Брънчев. По това време за кратко учител в Панагюрище е и братът на [[Христо Ботев]]
След пристигането на [[Георги Бенковски]], във възстановения революционен комитет на Панагюрище влиза и Бобеков и скоро застава начело. Преди началото на въстанието, поради военната подготовка, високият морал, силно изразеният му български дух, той е избран за хилядник на Априлското въстание и председател на Привременното правителство.
След потушаване на въстанието успява да избяга във [[Влашко]], след което участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] през [[1876]] г. През [[1877]] г., заедно с [[Иван Адженов]] издават първия български ежедневник
При обявяването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] Павел Бобеков се записва като доброволец и е зачислен при щаба на генерал Гурко. При Търново заболява от тиф. Умира в прегръдките на майка си на 29 октомври [[1877]] и е погребан в Търново.
Ред 22:
Предсмъртните му думи са:
''
== Източници ==
* ''Христо Йонков: Панагюрище
* Родова памет и документи на Бобековия и Брънчевия род в гр. Панагюрище.▼
▲Родова памет и документи на Бобековия и Брънчевия род в гр. Панагюрище.
{{commonscat|Pavel Bobekov|Павел Бобеков}}
▲{{commonscat|Pavel Bobekov|Павел Бобеков}}Д-р Васил Стефанов: "Павел Бобеков - вождът на панагюрските въстаници", Държавно военно издателство, София, 1966 г. /ползвани ръкописи и снимки на Павел Бобеков, предоставени от Лука Зумпалов/.
{{СОРТКАТ:Бобеков, Павел}}
|