Павел Бобеков: Разлика между версии

'''Павел Станьов Бобеков''' е [[България|български]] революционер, председател на [[Военен съвет|Военния съвет]] (Привременно правителство) в [[Панагюрище]] и [[хилядник]] по време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] в IV революционен окръг. Умира от [[тиф]] в [[Велико Търново|Търново]] като доброволец в щаба на [[Йосиф Гурко|генерал Гурко]] по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]].

Павел Бобеков е най-големият син в панагюрско семейство. Баща му е Станьо Бобеков, а майка му Манто Бобекова (гъркиня по произход). Завършва класното училище в града при учител Найден Попстоянов като един от най-добрите ученици. През [[1864]] г. е пратен да учи в [[Цариград]], вероятно в [[Робърт колеж]]. През 1866 г. почива баща му. През [[1870]] г. се записва в султанското военно-медицинско училище. Там се запознава с други будни български младежи, в т.ч. панагюрци. Един от съвипускниците на Павел Бобеков е панагюрецът - – дипломат след Освобожденито, [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]]. Преминавайки цялото военно обучение, не успява да завърши поради смъртtасмъртта на брат му Георги и през [[1874]] г. е принуден да прекъсне обучението си и да се върне в родния град, за да поддържа семейството си.

Доброто образование на Павел Бобеков (знаел е френски, гръцки, руски и вероятно английски език) и уважението на съгражданите му за добрия му характер и висока култура са причина да бъде издигнат като главен учител на панагюрското класно училище и председател на читалището. Негов колега, учител още от 1870 г. на трето отделение е Цвятко Мирчов Брънчев. По това време за кратко учител в Панагюрище е и братът на [[Христо Ботев]] - – Стефан.

След потушаване на въстанието успява да избяга във [[Влашко]], след което участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] през [[1876]] г. През [[1877]] г., заедно с [[Иван Адженов]] издават първия български ежедневник "„[[Секидневний новинар]]"“ в [[Букурещ]], на който Бобеков е първи редактор.

''"Майко„Майко, аз умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна! Никога не допусках, че ще видя това! Умирам, майко, спокоен и за това, че докрай изпълних дългът към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължех!"“''

== Източници ==

* ''Христо Йонков: Панагюрище - – център на Априлското въстание., Държавно Военно Издателство, София, 1975.''