Разлика между версии на „Прадо“

редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (-кв. м. +m².))
Музеят е уникално богат на картини на европейските майстори от ХVI до XIX, в основната му колекция присъстват изключително много картини на [[Веласкес]], [[Ел Греко]], [[Гоя]] (чиято колекция се радва на най-широко представяне), [[Рубенс]], [[Йеронимус Бош]] с най-добрата колекция в световен мащаб именно в този музей, както още и [[Мурильо]], [[Рафаел]], [[Веронезе]] и др.
 
В световен мащаб музеят е определен като „най-голямата концентрация от шедьоври на квадратен метър“. Голяма част от хората на изкуството го определят като „ не най-големият, но най-интензивният”. Прадо има около 950 склупторискулптури, 64000 рисунки, 2400 щампи, 800 декоратишнидекоративни изкуства, 900 монети и 800 медала. Подобно на други големи европейски музеи, като Лувъра[[Лувър]]а в Париж и [[Уфици]] във [[Флоренция]], Прадо дължи своя произход на колекционерското хоби на управляващите династии през вековете. Той отразява личните вкусове на испанските крале и тяхната мрежа от съюзи и политически вражди, така че се превръща в колекция ненадмината по специални художници и стилове. Много от творбите в музея са създадени по желание на няколко царе любители на изкуството.
 
Школите на живописта в Испания, Фландрия и Италия (особено Венеция) имат водеща роля в Прадо. Има също така добри френски образци на [[Никола Пусен]] и [[Клод Лорен]]. Немските картини са с репертоар от едва четири творби на Дюрер и многобройните портрети на Менгс. Кратък е обзора на британската живопис, а що се отнася до холандската, най-силен неин представител е [[Рембранд]].
Историческото и обществено-политическото развитие на Испания безспорно се отразява, както на облика на най-големите испански колекции, така и на принципа на тяхното създаване. Не прави изключение и музеят „Прадо“. Неговата история е още по-показателна поради това, че колекцията му до голяма степен е създадена благодарение на меценатството на испанските монарси. Техните колекции почти изцяло съставят експозицията на Прадо.
 
Началото на бъдещата колекция на Прадо е поставено от Карл I /1516 – 1556 г./, който от 1519 г. е император на Свещената Римска империя под името Карл V.Той осъзнава ролята на меценатството за възвеличаване на неговото войнствено и изпълнено с много завоевания и загуби царуване. При походите му из Западна Европа, той не пропуска и да купува големи колекции, има запазени инвентарни списъци на закупени от него платна.
 
През следващите години съществена роля за допълване на бъдещата колекция на Прадо изиграва фаворитът на новия крал Филип III (1598 – 1621), херцог Лерма. Херцогът купува в Италия ”Благовещение“„Благовещение“ на Фра Беато Анджелико и осигурява поръчки за великия фламандски живописец Питър Паул Рубенс.
Той осъзнава ролята на меценатството за възвеличаване на неговото войнствено и изпълнено с много завоевания и загуби царуване. При походите му из Западна Европа, той не пропуска и да купува големи колекции, има запазени инвентарни списъци на закупени от него платна.
 
През 1621 година на престола де възкачва поредния Филип, четвърти по ред (1621 – 1665), по чиято заповед са закупени големи колекции от всички краища на Европа. Най-значителната е колекцията на [[Чарлз I]] Английски, закупена по време на управлението на [[Оливър Кромуел]]. По този начин в Испания попадат „Успение на Богоподица“Богородица“ от [[Андреа Мантеня]], ”Светото семейство“ от Рафаел и редица творби от [[Тициан]], [[Тинторето]], [[Веронезе]] и други прочути художници.
През следващите години съществена роля за допълване на бъдещата колекция на Прадо изиграва фаворитът на новия крал Филип III (1598 – 1621), херцог Лерма. Херцогът купува в Италия ”Благовещение“ на Фра Беато Анджелико и осигурява поръчки за великия фламандски живописец Питър Паул Рубенс.
 
През 1621 година на престола де възкачва поредния Филип, четвърти по ред (1621 – 1665), по чиято заповед са закупени големи колекции от всички краища на Европа. Най-значителната е колекцията на [[Чарлз I]] Английски, закупена по време на управлението на [[Оливър Кромуел]]. По този начин в Испания попадат „Успение на Богоподица“ от [[Андреа Мантеня]], ”Светото семейство“ от Рафаел и редица творби от [[Тициан]], [[Тинторето]], [[Веронезе]] и други прочути художници.
 
След смъртта на Рубенс през 1640 г., в Испания попадат част от творбите му – „Трите грации“, „Градината на любовта“, ”Селски танц“, ”Портрет на Мария Медичи“ и почти цялата му лична колекция.
[[Файл:Портрет на Мария Медичи.jpg|ляво|мини|„Портрет на Мария Медичи“]]
 
От същия период са и подаръците от чужди владетели и от испанските посланици в чужбина, като „Адам и Ева“ на Дюрер, подарена от [[Кристина Шведска]], „Падането по пътя на Голгота“ на [[Рафаело]], подарена от вицекраля на Палермо и др.
 
[[Файл:Albrecht Dürer - Adam and Eve (Prado) 2.jpg|дясно|мини|АльбрехтАлбрехт Дюрер. „Адам и Ева“, 1507. Прадо, Мадрид]]
 
Най-значимо от XVII век, в музея е творчеството на гениалния [[Диего Веласкес]], събрало цяла галерия портрети, религиозни творби, и платна, създадени по антични мотиви, пейзажи и др.
[[Файл:Diego Velázquez - Mercury and Argus - WGA24471.jpg|ляво|thumb|250px|Веласкес. „Меркурий и Аргус“]]
 
През 1700 година, на испанския престол се възкачва династията на Бурбоните[[Бурбони]]те, които допринасят за допълване на колекцията с много творби на [[Франц Снайдерс]], Тениерс и други фламандски майстори.
[[Файл:Snyders_Boarhunt.jpg|дясно|мини|[[Франц Снайдерс]] 1579 – 1657 г. „Лов на глигани“]]
 
 
== Архитектура ==
Планът на сградата е създаден от известния архитект [[Хуан Вилануева]] още през 1785 г., който започва строежа, неколкократно променя части от зданието, но умира през 1811 година и неуспява да я довърши.
 
През 1814 г., е възложено на архитекта Антонио Лопес-Аугадо да реставрира и дострои започналата да се руши сграда.
С това завършва първият етап от проекта за разширение на „Прадо“, в който се пази една от най-големите колекции в света на автори отпреди ХХ век като Веласкес, Рубенс, Ел Греко и Гоя.
 
Днес партерът включва сградата на архитектаархитект Вилянуева и новата постройка в двора на църквата „Сан Херонимо де Реал“.
 
Цялостният облик на комплекса създава впечатление за хармоничност и единност на архитектурните решения. Духът на Прадо не е просто съхранен, той е дълбоко осмислен и обогатен.
Интерес представляват фреските от църквата „Сан Бауделио де Берланга“ в Сория, фрагментите от капелата „Санта Круз де Мадеруело“ в Сеговя от XII век, както и платната на [[Хайме Уге]] (XV век), [[Педро Беругете]] (XV век), [[Алонсо Санчес Куельо]] – XVI век. [[Ел Греко]] е прекрасно представен в колекцията на музея „Поклонението на пастирите“, „Благовещение“, „Коронясването на Дева Мария“ и др.
 
Прадо притежава чудесни платна от XVII век – “Непорочното зачатие “ на [[Франсиско Сурбаран]], „Благославящия Христос“, творбите на [[ХусепеХосе де Рибера]] „Троица“, „Мъченичеството на Свети Филип“, платната на [[Мурильо|Бартоломео Естебан Мурильо]] „Светото семейство с птичка“, „Добрият пастир“.
 
Главното богатство на Прадо обаче, са творбите на [[Диего Веласкес]] и [[Франсиско Гоя]]. Това са най-големите сбирки от техни платна. Веласкес е представен с „Триумфът на Бахкус“, „Ковачницата на Вулкан“, „Менините“ – шедьовър на световното изкуство, „Поклонението на влъхвите“. Дело на Франасиско Гоя са „Светото семейство“, „Семейството на Карлос IV“, както и двете махи – „Облечената маха“ и „Голата маха“.
[[Файл:Francisco de Goya y Lucientes 054.jpg|ляво|мини|„Семейството на Карлос IV“]]
 
==== Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес ====
Роден е на 30 март 1746 г. във селцето Фуендетодос, близо до Сарагоса, Испания. Баща му, Хосе Гоя, е позлатвач на икони. Майка му, Грасия Лусиентес, произхожда от дребната аристокрация. Гоя има двама братя и една сестра. Талантът му проличава още в ранна възраст. Около 1749 г. семейството се мести в Сарагоса. На 14 години е даден за чирак на своя първи учител – живописеца Хосе Лухан и Мартинес. От него научава принципите на изобразителното изкуство, прави копия на гравюри. След четири години го напуска.
 
Текст към отпечатъка в Прадо: „Фантазията, изоставена от разума ражда невъзможни чудовища: обединен с нея, тя е майка на изкуствата и извора на нейните чудеса...“ Прилепите символизират невежеството, бухала – глупостта. Те нападат художника, а риса – символ на мъдростта, вижда пътека в тъмнината... Гравюрата може да се интерпретира и като обвързване на Гоя с творческия процес и романтичния дух – освобождаването на въображението, емоциите и дори кошмарите.
 
Има несъгласия между изкуствоведите относно Капричосите. Че Гоя ги е работил няколко години преди публикуването им през 1799 г. е ясно, но не е известно кога ги е започнал, вероятно около 1796. Според някои, той е продалпродава част от тях на магазин за алкохол и парфюми, който се намиралнамира близо до апартамента му в Мадрид. След 2 дни е изтеглилизтегля от продажба близо 270те270-те непродадени отпечатъка. Публичната реакция на тях билае силно негативна и той се побоялпобова от репресии на Инквизицията[[Инквизиция]]та. Според други, те не билиса подходящи за продажба в книжарница и затова са дадени в магазин за алкохол. Говори се, че през 1803 г. той е дарилдарява непродадените гравюри, заедно с медните плочи на Кралската печатница, за да осигури пенсия за сина си Ксавиер.
 
Цялата сбирка от около 80 отпечатъка изобразява теми като проституция, вещерство, суеверия, сатирична критика на политици, духовенство и доктори. Почти половината образи третират темата за магиите и то в подигравателен смисъл, което значи, че Гоя влага повече от един смисъл в тях. Някои писатели наричат този символичен и многостранен език на Гоя „код“. През призмата на учението на Фройд, съвременния зрител от 21ви век търси значението на тези гравюри срещу истинското значение, което Гоя е вложил в тях през 18ти век.
 
== Италиански художници ==
Втори по значение раздел в Прадо е сбирката с творби на Италианската живопис. Изложени са платна на [[Фра Беато Анджелико]], [[Андрея Mантеня]], Сандро Ботичели.
 
СледСред италианските художници следва да се отбележат [[Тициан]], [[Рафаело Санцио|Рафаело]], [[Паоло Веронезе|Веронезе]].
 
Особен интерес предизвикват произведенията на:
* [[Веронезе]] – „Исус сред книжниците“, „Венера и Адонис“.
 
Италианската живопис от XVII век е представена от творби на [[Караваджо]] – „Давид с главата на Голиат“, [[Гуидо Рени]] – „Свети Себастиан“, „Самоубийството на Клеопатра“, „Аталанта и Хипомен“. Представители на XVIII век са [[Алесандро Маняско]], [[Джовани Батиста ТеполоТиеполо]] и др.
 
<center><gallery caption="">
file:Andrea Mantegna 047.jpg|''Успение на Богородица'', [[1461]], [[Андреа Мантеня]].
10 400

редакции