Прадо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 245:
 
 
==== [[Сандро Ботичели]] ====
В изкуството на Ботичели за разлика от това на други художници от Ранния Ренесанс преобладават личните преживявания и идеи на художника.
Роден е във Флоренция. От 1461 г. учи живопис при [[Филипо Липи]], а по-късно е ученик и на забележителния скулптор и живописец [[Андреа Верокио]], където се сближава с [[Леонардо да Винчи]], който също е ученик на Верокио.
В Прадо се намират картини със сюжет от „[[Декамерон]]“ на [[Джовани Бокачо]] ( Ден V, Новела 8, стр.453<ref>[[Джовани Бокачо]] -Декамерон,библиотека Световна класика , 1970 г.</ref>), в тях се разказва историята на юношата Настаджо дели Онести<ref>Bruno Santi, ''Botticelli'', in ''I protagonisti dell’arte italiana'', Scala Group, Firenze 2001. ISBN 8881170914</ref>.
 
{| class="wikitable"
Името на Ботичели става известно благодарение на платното „Поклонението на влъхвите“ (1476 г.), с което привлича вниманието на [[Медичи]]те. На тази картина (днес в Галерия Уфици, Флоренция) той рисува своя единствен автопортрет. По това време културното развитие на Флоренция е в разцвет и градът успешно съперничи на Рим. Политическата власт е в ръцете на няколко богати фамилии, които постоянно си съперничат. Борбата между тях приключва с победата на банкерската фамилия Медичи. Главата на фамилията – [[Козимо Медичи]], става негласен управител на Флоренция. В неговия двор се стичат писатели, поети, учени, архитекти и художници. Ботичели е близък с Медичите и работи за тях. Междувременно илюстрира с множество рисунки „Божествена комедия“ на [[Данте Алигиери]]. Неговото изящно творчество със своите ярки цветове, обеми и елементи на стилизация има голям успех в средите на високообразованите флорентинци.
| №
! Илюстрация
! Размер
 
|-
В изкуството на Ботичели за разлика от това на други художници от Ранния Ренесанс преобладават личните преживявания и идеи на художника. Едни от най-известните картини от зрелия му период са „Пролет“ (1477 г.) и „Раждането на Венера“ (1483 г.), които са вдъхновени от стиховете на хуманиста Анджело Полициано, придворен поет на Медичите. Алегоричната картина„Пролет“ е нарисувана за вилата на Медичите и е едно от най-сложните по съдържание платна на Ботичели.
| 1
| [[Файл:Botticelli Prado 103.jpg|200px]]
| 83×138 см
|-
| 2
| [[Файл:Nastagio Degli Onesti II.jpg|200px]]
| 83×138 см
|-
| 3
| [[Файл:Sandro Botticelli 075.jpg|200px]]
| 84×142 см
|-
 
|}
Ботичели попада под въздействието на доминиканския монах и известен проповедник [[Савонарола]] и през 1497 – 1498 г. сам изгаря на градския площад свои картини на митологични теми. След като папата отлъчва Савонарола от църквата, а през май 1498 г. той е обесен във Флоренция, Ботичели изпада в немилост и работи (до 1504 г.) изключително на религиозни теми. След това заболява и умира в нищета. Творчеството му (запазени са около 150 произведения) е преоткрито чак в средата на 19 век
 
== Германска живопис ==