Таен централен български комитет: Разлика между версии

'''Тайният български централен комитет''' (ТБЦК) е емигрантска политическа организация, създадена в [[Букурещ]], [[Румъния]] през пролетта на [[1866]] година.

На 10 срещу [[11 юни]] [[1866]] година в Букурещ е извършен преврат и княз [[Александру Йоан Куза|Йоан Александър Куза]] е свален от престола. С това е нарушено условието на Турция за признаване на извършеното през [[1858]] обединение на [[Влашко]] и [[Молдова]]. Турция настоява за резделяне на двете княжества и започва да трупа войски по Дунав.<ref name="христо македонски">[http://promacedonia.com/hm/hm_p5.htm#n.31 Записки на Христо Н. Македонски (1852- – 1877)]</ref>

Новото румънско правителство търси подкрепата на революционно настроената българска [[емиграция]]. В резултат на преговори е постигнато споразумение за общи действия против [[Османската империя]], подписан е „Акт за свещена коалиция между румъните и българите“, а през декември 1866 е основан '''Таен централен български комитет'''. За ръководител на комитета е избран [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]]<ref name="христо македонски"/>. Крайната цел на комитета е възстановяването на българската държавност, като допускат тя да е самостоятелна, под зависимостта на Портата или да участва в конфедерация със съседни народи. За постигане на тази цел не се изключва и въоръжено въстание. В устава и програмата се предвижда изграждането на комитетска мрежа на територията на [[Румъния]], [[Сърбия]], Южна [[Русия]] и [[България]]. ТБЦК разчита на финансовата помощ на румънското правителство.

След преодоляване на противоречията между Румъния и Турция, румънските представители се оттеглят от съглашението и ТЦБК продължава дейността си, като самостоятелна организация. В него се оформят две крила – умерено ([[Пандели Кисимов]], [[Иван Грудов]], [[Иван Адженов]]) и радикално ([[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]], [[Киряк Цанков]])<ref>[http://historyexam.hit.bg/21.htm Начало на организирано националноосвободително движение]</ref>.

Комитетът извършва на няколко пропагандни акции, имащи за цел популяризирането на Българския политически въпрос. През декември 1866 издава брошура „България пред Европа", през март 1867 приготвя и изпраща до султан [[Абдул Азис]] „''Мемоара (Припомнювание) към Н. И. В. Султана''“. В него се съдържа предложение за създаване на българо-турска държава, по подобие на наскоро създадената Австро-Унгария. С някои допълнения мемоара е изпратен и до руския император [[Александър II (Русия)|Александър II]], френския император [[Наполеон III]], пруския крал [[Вилхелм I]], пруския канцлер [[Ото фон Бисмарк]] и до редакциите на влиятелни европейски вестници с молба за съдействие за разрешаването на българския въпрос<ref>[http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/dualizam.htm Борислав Гърдев - – Несполучилият дуализъм]</ref>. Издава вестник „Народност" (1867- – 1869).