Паша Христова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 10:
| починал_на = {{Дата на смърт и години|1971|12|21|1946|7|16|1}}
| починал_в = [[София]], [[България]]
| стил = [[поп музика|естрадна
| глас =
| период_на_активност = 1966 – 1971
Ред 22:
== Биография ==
Парашкева
През 1967 г. заедно с [[Борис Гуджунов]] пее като солистка в „[[Оркестър София]]“ – тогава един от най-популярните състави в [[българска музика|българската музика]]. Двамата заедно пеят по [[концерт]]и и гастроли в [[Русия]], [[Чехия]], [[Унгария]], [[Сърбия]], [[Германия]]. За своите пет творчески години записва около 60 [[песен|песни]] за фонда на [[БНР|Радиото]].
Ред 28:
Печели международна слава и много награди от конкурси, между които награда на фестивала „Златният елен“ в [[Брашов]], [[Румъния]], първа награда за изпълнение заедно с [[Мария Нейкова]] и [[Мими Иванова]] „[[Яворова пролет]]“ (по музика на [[Светозар Русинов]]) на радиоконкурса „Пролет“. През 1970 г. се представя на фестивала "[[Златният Орфей]]” и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ (по музика на [[Йосиф Цанков]]) и първата награда за „[[Една българска роза]]“ (по музика на [[Димитър Вълчев]]). През 1971 година Паша Христова получава Голямата награда за изпълнители на Международния фестивал в Сопот, Полша, за песента си „Ах, този дивен свят“. Това е едно от най-големите международни признания за български поп певец.
На 21 декември 1971 г. загива при самолетна катастрофа на летище „София“. Причините за катастрофата и преките виновни
== Творчество ==
Ред 36:
== Самолетна катастрофа от 21 декември 1971 година ==
Заедно с оркестър „София“, [[Мария Нейкова]], [[Борис Гуджунов]], фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица [[Янка Рупкина]], Паша Христова трябва да замине за дните на [[българска култура|българската култура]] в [[Алжир]]. [[Самолет]]ът, с който пътуват, [[Ил-18]], е току-що излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното положение на самолета – въжетата, с които се управляват [[елерон]]ите – подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета. Ремонтът изглежда не е бил извършен съобразно техническите изисквания. Когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен [[страничен вятър]], който я накланя на една страна. Проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата, корпусът на самолета се пречупва на две, и целият самолет избухва в пламъци, като единият двигател се откъсва от корпуса. От 73-мата човека на борда,
На 23 декември 1971 г. Паша Христова е изпратена от многобройни почитатели в Ритуалната зала на [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]]. Погребана е в [[Римокатолическа църква|католическия]] парцел /23/.
Междувременно цялата новогодишна програма (
== Наследство ==
Творческият потенциал на Паша Христова и песните ѝ не са забравени и днес. Посмъртно е удостоена със званието „заслужил артист“, а през 2000 г. песента ѝ „Една българска роза“ е обявена за песен на столетието.
През 1996 година, по повод 50 години от рождението на Паша Христова, БНТ заснема документалния филм „Спри, мое време“ с режисьор Нушка Григорова в памет на певицата и загиналите музиканти от оркестър „София“. През 2006 г. се навършват 60 години от рождението на Паша Христова. Появява се поредният биографичен филм – „Мистерията Паша“ на Емил Дилчев и оператора Валентин Николов, излъчен по Би Ти Ви. В края на същата година, 35 години след жестоката катастрофа, журналистите Миролюба Бенатова и Емил Дилчев стигат до засекретени документи по разследването на катастрофата и за първи път става ясно каква е официалната версия за инцидента на летище София през 1971 г. – неправилно свързване на въжетата на елероните. Подобни факти са споменати и в документалния филм на БНТ от 1991 година „Оцелелите. 20 години по-късно...“ За престъпната небрежност има обвинени пет лица от техническия екип на авиобазата. До съдебен процес обаче никога не се стига. Доста показателна е резолюцията на Главната прокуратура по онова време – да не се стига до дело. Причината – финансова. Самолетът е бил застрахован за близо 1 милион долара и при доказана вина на лицата застрахователната компания е щяла да си вземе сумата обратно от държавата. През 2009 година по повод 50 години Българска национална телевизия в специален юбилеен сайт обявява 50 любими песни от „Златният Орфей“. След гласуване „Една българска роза“ на Паша Христова печели най-много гласове и отново заема Първото място сред любимите на няколко поколения българи популярни песни. През 2006 година БНТ продуцира
== След смъртта ѝ ==
|