|
[[Кекавмен]] пръв в [[историография]]та използва през 1080 г. израза "[[Зета]]" за владенията около [[Дукля]] на [[зетски клон на Комитопулите|зетския клон на Комитопулите]]. <ref>{{citation | first = Джон | last = Файн | title = [[Джон Файн]], The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212 | publisher = University of Michigan Press | year = 1991 | isbn = 978-0-472-08149-3 | url=http://books.google.com/?id=Y0NBxG9Id58C}}</ref>
{{факт|Принадлежността на Михаил към династията на [[комитопули]]те, легитимира династичните му "царствени" права пред папата.|2016|9|8}} Според алтернативна версия за неговия царски произход, той внук на Самуил като един от общо петимата сина на [[Иван Владимир]] и [[Теодора Косара]] - негови братя са Гойслав, Предимир, Саганек и Радослав, като Михаил е трети по ред син от този династичен брак.<ref name="Тиб">Тибор Живковић, ''„Портрети српских владара (-{IX-XII}-)“'', Београд [[2006]]. ISBN 86-17-13754-1</ref>
Бодин е освободен от византийски плен с помощта на папски легати в далечното [[Арменско кралство Киликия]], където още предходно са били заточени много от наследниците на комитопулите. <ref>[[Станое Станоевич]], ''„Историја српскога народа“'' (треће издање, репринт издања из [[1926]]) [[Београд]] [[1989]]. ISBN 86-83639-01-0</ref>
{{факт|Около 1052 г. получава византийската титла [[протоспатарий]], по повод втория му династичен брак с дъщерята на сестрата на византийския император Константин Мономах, т.е. имперторската племенница — Елена. През 1071 г. Михаил неуспешно подкрепя [[въстание на Георги Войтех|българското въстание в западните български земи]] против властта на [[Византия]]. По време на въстанието обсажда [[Драч]]. След неуспеха му затваря пред [[византийци]]те подстъпите на запад от [[Метохия]] по течението на [[Дрин]] към [[Дукля]], с цел да опази владението си.|2016|8|15}}
{{факт|Папа [[Григорий VII]] след Великата източно-западна схизма му връчва кралските знаци през 1077 г., благодарение на което той става първия крал в [[префектура Илирик]], но в действителност на Дукля ('''Михаил I'''). Титла на [[латински]] е ''Sclavorum regi'', което ще рече крал на славяните (по аналогия историческият труд на [[Мавро Орбини]] носи заглавието "[[Царството на славяните]]"). Мотивите за присъждането на титлата точно на Михаил са изцяло геополитически, както и изцяло мотивирани от прясната Велика [[източно-западна схизма]] от 1054 г. В крайна сметка тази папска геополитика се оказва неуместна след [[Битка при Манцикерт|катастрофата при Манцикерт]] и трайната поява на турци в Мала Азия, в резултат от която и отпочват [[кръстоносни походи]]. Михаил Войслав не успява да запази държавната система на власт, наследена от баща му. [[Рашка]] и [[Босна]] му отказват верността си. Неговия приемник през 1081 г. на трона е неговия син [[Константин Бодин]], който е прогласен за "цар на българите".|2016|8|15}} Бодин е освободен от византийски плен с помощта на папски легати в далечното [[Арменско кралство Киликия]], където още предходно са били заточени много от наследниците на комитопулите. <ref>[[Станое Станоевич]], ''„Историја српскога народа“'' (треће издање, репринт издања из [[1926]]) [[Београд]] [[1989]]. ISBN 86-83639-01-0</ref>
{{факт|Цар Михаил жени в династичен брак сина си и български цар Константин Бодин за Яквинта, дъщеря на нормански благородник от [[Бари]] - с цел съюз с [[Робер Жискар]], насочен срещу управляващите Византия. Изображението на Цар Михаил е единственото опазило се такова в продължение на хилядолетие, явно поради значимостта на този владетел още приживе. То се намира в църквата посветена на светеца царски закрилник и именник "Свети Михаил" в [[Стон]]. През 14 век, селището с полуострова, където се намира и църквата, са продадени от цар [[Стефан Душан]] на босненския бан [[Стефан II Котроманич]]. Изображението на цар Михаил е повлияно и издържано силно стилистично от изкуството по него време в арменска Киликия.|2016|8|15}}
== Генеалогия ==
|
