Черноризец Храбър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м коректорски, линкове |
Стилистични промени. |
||
Ред 17:
Черноризец Храбър (буквално „храбър монах“, въпреки че „Храбър“ може да е собствено име) е работил в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] в края на [[9 век|9]] и началото на [[10 век]]. За него няма биографична информация, но името му често се смята за [[псевдоним]], използван от някой от другите изявени представители на школата или дори от самия цар [[Симеон I]]. Автор е на апологичния трактат ''„Сказание о писменех“,'' което днес се превежда като „Сказание за буквите“ или само [[За буквите]].
Черноризец Храбър (както и редица други древни български автори) е открит за науката от руски слависти. За първи път трактатът „За буквите“ се появява в печатен вид в т.нар.
Името на Черноризец Храбър е открито от К. Ф. Калайдович, който намерил т.н. „Лаврентиевски сборник“ (български ръкопис от 1348 г., от времето на цар Иван-Александър), където намерил списък, съдържащ по-стара редакция на произведението със заглавие: „О писменехь чръноризца храбра“. Калайдович я е публикувал в забележителната си книга ''Иоанн, экзарх Болгарский'' (Москва, 1824 г.) с палеографски снимки. <ref>[https://docs.google.com/file/d/1WFVu7OmLUIaon5mhRMMY39Ph1cahnf5aACEvJaaSKG9I2RfpnFD8zTlg_J-A/edit?hl=en За буквите на Черноризец Храбър според ''Иоанн, экзарх Болгарский'' на К. Калайдович]</ref>
''„За буквите“'' е едното от двете произведения в старобългарската литература, заедно с „Беседа против богомилите“
Основно застъпено в това най-популярно и единствено известно произведение на Черноризец Храбър е защитата на славянската писменост от влиянието на чуждите, най-вече византийските среди, и на техните поддръжници в България. ▼
▲
Името Черноризец Храбър всъщност трябва да се преведе просто като ''монаха'' (''носещ черна риза'') ''Храбър''. Това показва, че макар и доста ерудиран, писателят е бил духовник с обикновен сан (монах е най-ниската степен в йерархията на черното духовенство). В същото време точно неговата образованост дава основание на изследователите да предположат, че той е висш аристократ, приел службата в църквата. Някои по-романтични историци са предполагали, че това е литературен псевдоним на цар [[Симеон Велики]] от времето когато е монах, преди да заеме престола, ползван и по-късно от него. Вероятната причина за създаването на „За буквите“ е [[Църковен събор (поместен)|Преславският църковно народен събор]] от [[893]] г., на който славянската азбука и славянобългарският литературен език са официално узаконени в богослужението и в дейността на държавните институции, а Симеон е коронясан за владетел след като е освободен от монашески обет. ▼
▲Името Черноризец Храбър всъщност трябва да се преведе просто като ''монаха'' (''носещ черна риза'') ''Храбър''. Това показва, че макар и доста ерудиран, писателят е бил духовник с обикновен сан (монах е най-ниската степен в йерархията на черното духовенство). В същото време точно неговата образованост дава основание на изследователите да предположат, че той е висш аристократ, приел службата в църквата. Някои по-романтични историци са предполагали, че това е литературен псевдоним на цар [[Симеон Велики]] от времето, когато е бил монах, преди да заеме престола,
Според проф. Трендафил Кръстанов [[Йоан Екзарх]] и Черноризец Храбър са една и съща историческа личност.<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/09/Joan_Ekzarh/index.htm#%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Ватикански открития за „Черноризец Храбър“]</ref>▼
▲Според проф. Трендафил Кръстанов старобългарските автори [[Йоан Екзарх]] и Черноризец Храбър са една и съща историческа личност.<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/09/Joan_Ekzarh/index.htm#%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Ватикански открития за „Черноризец Храбър“]</ref>
=== Творчество ===▼
▲=== Творчество ===
В литературата съчинението „За буквите“ от Черноризец Храбър се причислява към ораторската проза. То представлява публицистична полемика — апология на славянската писменост. Авторът уверено оборва неоснователните тези, че между славянската и гръцката азбука уж имало принципна разлика по отношение на възникването им и че гръцкото четмо имало предимства пред славянското. Черноризец Храбър опровергава твърденията на триезичниците, като остроумно съчетава богословски и исторически аргументи. Съумява да намери точни отговори на наболели въпроси, от които в конкретния исторически момент е зависела българската държавна, църковна и културна независимост..
=== Признателност ===
Днес името на средновековния писател носят улици във [[Велики Преслав]], [[София]], [[Варна]], [[Велико Търново]], [[Русе]], [[Враца]], [[Монтана]], [[Перник]] и други градове.
== Източници ==
Line 42 ⟶ 39:
* Стара българска литература, Ораторска проза, Л. Грашева, София 1982
* Из старата българска, руска и сръбска литература, Б. Ангелов, София 1967
* [http://www.nlr.ru/fonds/manuscripts/images/rus/54_b.jpg Цветна фотография на ''Лаврентиевския сборник'', отворен на страницата с началото на трактата ''"За буквите"'']
* [http://pechatnyj-dvor.su/texts/xrabr.htm Текст на трактата ''"За
* [http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Tschechien/IX/Slav_pis/frametext3.htm Текст на трактата ''"За буквите"'' по Московския препис от XV век]
* [http://www.pravoslavieto.com/history/09/Chernorizets_Hrabur/index.htm Черноризец Храбър]
|