Маниеризъм: Разлика между версии

[[Image:Girolamo Francesco Maria Mazzola - Madonna with the Long Neck.jpg|thumb|300px|дясно|В картината на [[Пармиджанино]] "„[[Мадона с дългия врат]]"“ (1534- – 40), Маниеризмът я представя с издължени пропорции, стилизирани пози и неопределена перспектива]]

Дефиницията на Маниеризма и вътрешната му периодизация продължават да се предмет на спорове сред историците. Някои учени включват в него някои ранни модерни форми в литературата (особено в поезията) и музиката от 16-ти и 17-ти век. Терминът се използва и за някои късни [[готика|готически]] художници, работещи в северна Европа между 1500 и 1530 г., особено [[Антверпенски маниеризъм|Антверпенските маниеристи]] - – независима от италианското движение група. Маниеризмът се използва по аналогия и за [[Класически латински език|Сребърния век на латинската литература]].

Думата "маниеризъм"„маниеризъм“ произлиза от италианското ''maniera'', която означава "стил"„стил“ или "маниер"„маниер“. ''Maniera'' може да означава както определен тип стил (красив стил, абразивен стил), така и абсолютна стойност, която няма нужда от квалификация (някой "има„има стил"стил“). Във второто издание на "Животописи„Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти"архитекти“ (1568) [[Джорджо Вазари]] използва ''maniera'' в три различни контекста: когато обсъжда маниера, метода на даден художник; когато описва личен или групов стил, като например при термина ''maniera greca'', с който означава византийския стил или ''maniera'' на Микеланджело; и когато дава положителна оценка на дадени артистични качества. Вазари също е маниерист и описва периода, в който работи, като ''la maniera moderna'' или "модерен„модерен стил"стил“. Джеймс Мироло описва как поетите ''bella maniera'' се опитват да надмогнат виртуозността в сонетите на Петрарка. Тази употреба на ''bella maniera'' предполага, че артистите вдъхновени по този начин се опитват да копират и подобрят предшествениците си, а не да се конфронтират с тях директно. На кратко, ''bella maniera'' използва най-доброто от различен брой материали и ги синтезира в нещо ново.

Като стилистичен етикет Маниеризмът е труден за дефиниция. Използван е от [[Якоб Буркхарт]] и популяризиран от немските историци на изкуството от началото на 20-ти век, за да категоризират на пръв поглед некатегоризуемото изкуство в Италия през 16-ти век —– изкуство, което вече не се задоволява с хармонията и рационалния подход на Зрелия ренесанс. "Зрял„Зрял ренесанс"ренесанс“ се използва за период, отличаващ се с хармонията си, величествеността си и възраждането на класическата античност. През 16-ти век "Маниеризъм"„Маниеризъм“ се използва за социалното поведение и за да предаде изискани виртуозни качества или определена техника. Въпреки това, за по-късните писатели, като Жан Пиетро Белори (17-ти век), ''la maniera'' е пренебрежителен термин, използван за упадъка на изкуството след Рафаело, особено за 30-те и 40-те години на 16-ти век. От края на 19-ти век насам, историците използват термина, за да опишат изкуството от периода следващо ренесансовия класицизъм и предшестващо Барока.

Периодът е описван като "„'''естествено продължение'''"“ на изкуството на [[Андреа дел Сарто]], Микеланджело и Рафаело. Още от ранна възраст Микеланджело развива собствен, силно оригинален стил, който първоначално има голям успех и често е копиран и имитиран от художниците от това време. Едно от качествата, на които най-много се възхищават съвременниците му е неговото ''terribilità'', чувството, вдъхващо страхопочитание и величественост. Заради това стилът на Микеланджело е изучаван от останалите художници, които го копират (копирането на утвърдени платна е обичайния начин за обучение на начинаещите художници). [[Таван на Сикстинската капела|Таванът на Сикстинската капела]] осигурява безброй примери, които художниците да следват и по-конкретно игнудите и [[Сибила Либийска]], [[вестибюл]]ът на [[библиотека Лауренциана]], фигурите в гробниците на [[Медичи]]те и най-вече в "„[[Страшният съд (Микеланджело)|Страшният съд]]"“. Късният Микеланджело е този на големите ролеви модели на Маниеризма. Това забелязва и самият той и може би дори го дразни понякога. Младите художници започват да нахлуват в дома на Микеланджело и крадат рисунките му. На едно място в "Животописи„Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти"архитекти“, Вазари отбелязва, че Микеланджело казал веднъж: "Следващите„Следващите не могат никога да задминат тези които следват"следват“.

|[[File:La batalla de Cascina - Sangallo.jpg|thumb|250px|Копие на изгубения оригинал на Микеланджело на "Битката„Битката при Кашина"Кашина“, направено от [[Бастияно да Сангало]]]]

|[[File:Peter Paul Ruben's copy of the lost Battle of Anghiari.jpg|thumb|200px|Копие на изгубения оригинал на [[Леонардо да Винчи]] на "Битката„Битката при Ангиари"Ангиари“, направено от [[Рубенс]]]]

По-късно в Рим кардинал [[Джулио Медичи]] поръчва на Рафаело да изрисува "Преображение„Преображение Христово"Христово“. По това време Рафаело е изключително зает със своите [[Стаи на Рафаело|стаи]], със създаването на различни олтарни творби, версии на "Мадоната„Мадоната и младенеца"младенеца“ и в качеството си на главен архитект на Рим след смъртта на Браманте. Това му оставя малко време за "Преображение„Преображение Христово"Христово“. Затова кардиналът поръчва на [[Себастияно дел Пиомбо]], прочут венециански художник и приятел на Микеланджело, да нарисува "Събуждането„Събуждането на Лазар"Лазар“. Това кара Рафаело да довърши поръчката. Неговата "Христос„Христос пада по пътя за разпятието"разпятието“ е свързана композиционно от диагонали от копията на войниците и от дървения кръст. Въпреки това, Христос не е първия образ, които зрителят забелязва, тъй като има много фигури, а на централно място е поставен Симон. Окото на зрителя трябва да се насочи към долната част на композицията, с което се цели повече драматизъм. По този начин състезателният дух кара младите художници да намират нови цели, да търсят нови подходи и до открият драматично осветените сцени, сложните одежди и композиции, удължените пропорции, силно стилизираните пози и липсата на ясна перспектива.

[[File:Jacopo Pontormo 004.jpg|thumb|230px|"Полагането„Полагането в гроба"гроба“ (1528), [[Понтормо]]; Санта Феличита, Флоренция]]

Ранните маниеристични творби във Флоренция (особено тези на [[Понтормо]] и [[Росо Фиорентино]], ученици на [[Андреа дел Сарто]]) се отличават с удължени форми, несигурно балансирани пози, неправилна перспектива, нелогична обстановка и театрално осветление. [[Пармиджанино]] (ученик на [[Антонио да Кореджо]]) и [[Джулио Романо]] (главен асистент на Рафаело) се насочват в сходна стилистична естетика в Рим. Тези творци узряват под влиянието на Зрелия ренесанс и стилът им се характеризира като негова реакция или преувеличено продължение. Вместо да изучават пряко природата, младите артисти изучават елинските скулптури и картините на старите майстори. Поради това, този стил често е описван като "антикласически"„антикласически“, но за времето си е смятан за естествено надграждане на Зрелия ренесанс. Най-ранната експериментална фаза на Маниеризма, известна с "антикласическите"„антикласическите“ си форми, продължава до около 1540 или 1550. Марша Хол, професор по история на изкуствата, отбелязва в книгата си "След„След Рафаело"Рафаело“, че преждевременната смърт на Рафаело бележи началото на Маниеризма в Рим.

В по-ранните анализи се отбелязва, че Маниеризмът се заражда в началото на 16-ти век, едновременно с ред други социални, научни, религиозни и политически движения като [[Хелиоцентрична система|Хелиоцентричната система]], [[Разграбване на Рим (1527)|Разграбването на Рим]] и [[Реформация|Протестантската реформация]]. Поради това, удължените му и изопачени форми някога са интерпретирани като реакция на идеализираните композиции на Зрелия ренесанс. Това обяснение на драстичната стилистична промяна около 1520 г. вече не се поддържа от учените, въпреки че ранните маниеристични творби рязко се отличават от утвърдените през Зрелия ренесанс правила; достъпността и баланса, постигнати в "„[[Атинската школа (картина)|Атинската школа]]"“ изглежда вече не интересуват младите художници.

Вторият период на Маниеризма силно се отличава от ранната "антикласическа"„антикласическа“ фаза. Последващите маниеристи наблягат на интелектуалния замисъл и артистичната виртуозност, които карат по-късните критици да ги обвиняват, че работят по неестествен и престорен маниер. Маниеристите гледат на възрастния си съвременник Микеланджело като на водещ модел; изкуството им по-скоро имитира друго изкуство, а не природата. Сидни Фридберг твърди, че интелектуалният аспект на Маниеризма включва предположението, че публиката ще забележи и оцени тази визуална препратка. Най-голяма хитрост и най-характерна черта за маниериста е склонността преднамерено да подведе чрез даден цитат. [[Аньоло Бронзино]] и [[Джорджо Вазари]] определят като граници на този период 1530 и 1580 г. Срещано най-често в кралските дворове и интелектуалните кръгове в Европа, маниеристичното изкуство съчетава преувеличената елегантност с вниманието към повърхността и детайла: фигури с порцеланова кожа, излегнати в равномерна и умерена светлина, удостояват зрителя с хладен поглед, ако изобщо го погледнат. Обектите в тези творби рядко изразяват емоции и поради тази причина тези картини често са описвани като "студени"„студени“ или "надменни"„надменни“. Това е типично за тъй наречения "стилизиран„стилизиран стил"стил“ или Зрял маниеризъм.

[[File:Henry Howard Earl of Surrey 1546.jpg|thumb|230px|"Хенри„Хенри Хауърд, граф на Съри"Съри“ (1546) е един от малкото английски маниеристични портрети, чийто автор е фламандски имигрант.]]

Рим, Флоренция и Мантуа са маниеристични центрове в Италия. Венецианската живопис следва различен курс, представляван от [[Тициан]]. Много от ранните маниеристи, работили в Рим през 20-те години напускат града след [[Разграбване на Рим (1527)|опожаряването му през 1527г1527 г]]. С разпръскването си по континента в търсене на работа, стилът им се разпространява в северна Европа. В резултат на това, Маниеризмът става първият международен артистичен стил от [[Готика]]та насам. Някои северни страни нямат пряк досег с италианските художници, но маниеристичния стил стига до тях чрез отпечатъци или илюстрации в различни книги. Европейските владетели (и не само) купуват италиански творби, а артистите от северна Европа продължават да пътуват из Италия, с което помагат да се разпространи стилът. Отделни италиански артисти работещи на север дават начало на движение, станало известно като [[Северен маниеризъм]]. [[Франсоа I]] например купува "„[[Венера, Купидон, Фоли и Времето]]"“ на [[Аньоло Бронзино]]. Влиянието на стила в Италия намалява след 1580 г., когато новото поколение художници като братята Карачи, [[Караваджо]] и [[Чиголи]] възраждат натурализма. Валтер Фридландер определя този период като "антиманиеризъм"„антиманиеризъм“, също както ранните маниеристи са определяни като "антикласици"„антикласици“ заради реакцията си спрямо естетиката на Зрелия ренесанс.

Въпреки това извън Италия Маниеризмът трае до 17-ти век. Във Франция, където Росо пътува, за да работи за двора във Фонтенбло, той е известен като "стилът„стилът на Анри II"II“ и има силно влияние върху архитектурата. Други важни центрове на Северния маниеризъм са дворът на [[Рудолф II]] в [[Прага]], както и [[Харлем]] и [[Антверпен]]. Маниеризмът като стилистична категория рядко се употребява за английското изкуство. Вместо това се използват етикети като "„[[Елизабетинска епоха|елизабетинско]]"“ и "„[[Якобинска епоха|якобинско]]"“.

[[File:Michelangelos David.jpg|thumb|230px|upright|"„[[Давид (Микеланджело)|Давид]]"“ (1504) от Микеланджело е една от най-известните творби на Ренесанса и ролеви модел за много от ранните италиански маниеристични скултори.]]

Както в живописта, ранната италианска маниеристична скулптура представлява опит за намиране на оригинален стил, който да надмине Зрелия ренесанс, което в частност при скулптурата означава Микеланджело. Голяма част от този сблъсък се изразява в поръчките за [[Площад Синьория|Синьорията]] във Флоренция, точно до "„[[Давид (Микеланджело)|Давид]]"“ на Микеланджело. [[Бартоломео Бандинели]] се захваща с "„[[Херкулес и Как]]"“, която на времето е била по-популярна тема отколкото е днес. Статуята злонамерено е сравнявана от [[Бенвенуто Челини]] с "чувал„чувал с пъпеши"пъпеши“. Въпреки това тя има продължително влияние, особено по отношение на релефните панели по постаментите. Както и много други маниеристи, Бандинели премахва много по-голяма част от оригиналния блок, отколкото Микеланджело би премахнал. Бронзовата статуя на Челини "„[[Персей с главата на Медуза]]"“ е несъмнено шедьовър, замислен с осем гледни точки, което е друга характерна маниеристична черта. В сравнение със статуите на Давид от Микеланджело и Донатело тя е изкуствено стилизирана. Златар по професия, Челини е известен и със своята солница (1543), която е първата му скулптура.

File:Persee-florence.jpg|"„[[Персей с главата на Медуза]]"“ (1545–15541545 – 1554), [[Бенвенуто Челини]]

Image:Samson slaying a philistine.jpg|"Самсон„Самсон убива филистимянин"филистимянин“ (ок. 1562), [[Джамболоня]]

File:Giambologna raptodasabina.jpg|"Похищението„Похищението на сабинянките"сабинянките“ (1583), [[Джамболоня]], Флоренция, Италия, [[мрамор]]

File:Devries-mercuriocrop.jpg|"Меркурий„Меркурий и Психея"Психея“ (1593), [[Адриан де Врис]], статуя в естествен размер, направена за [[Рудолф II]]

File:Statue Of Venus.jpg|"Венера"„Венера“ (ок. 125), римска, мрамор, [[Британски музей]]

File:Pietro Francavilla - Apollo Victorious over the Python - Walters 27302.jpg|"Победилият„Победилият Аполон над Питон"Питон“ (1591), [[Пиетро Франкавила]], Музей на изкуствата "Уолтърс"„Уолтърс“

File:Giambologna herculesenesso.jpg|"Херкулес„Херкулес и Нес"Нес“, [[Джамболоня]], [[Лоджия деи Ланци]], Флоренция, Италия

Мнението на [[Джорджо Вазари]] за живописта е добре изразено в многотомната му книга "„[[Жизнеописания на най-известните живописци, ваятели и архитекти]]"“, в която описва живота на свои приятели артисти. Той смята, че съвършенството в живописта изисква финес, новаторство, изразено чрез виртуозна техника (''маниера'') и остроумие и обмисленост, които са характерни за завършената творба. Всички тези критерии отразяват интелекта на артиста и усета на патрона. Артистът вече не е ученик от местната гилдия на "Св„Св. Лука"Лука“, а заема място в двора до учените, поетите и хуманистите. Гербът на Медичите, които са патрони на Вазари е добавян в горната част на портретите му, сякаш е на художника.

Друг важен теоретик от този период е [[Джан Паоло Ломацо]], който пише две произведения - – едно практично и едно метафизично - – които помагат при дефинирането на вътрешната връзка между маниеристите и творбите им. Неговия "Трактат„Трактат за живописта, скултурата и архитектурата"архитектурата“ ''(Trattato dell'arte della pittura, scoltura et architettura)'' (изд. 1584, Милано) е наръчник за съвременните концепции за декорум, които Ренесансът наследява от Античността и които Маниеризмът разработва. Систематичната кодификация на естетиката, която Ломацо прави, групира по-шаблонните и академични подходи, типични за късния 16-ти век. Така се набляга на консонанса между функциите на интериора и различните видове живописни с скулптурни декорации, които са уместни. Иконографията, често сложна и неразбираема, е от по-важните елементи в маниеристичните стилове.

Метафизичната творба на Ломацо, "Идеалният„Идеалният храм на живописта"живописта“ ''(Idea del tempio della pittura)'' (изд. 1590, Милано) предлага описание на теорията за "четирите„четирите темперамента"темперамента“ на човешкия характер, като определя индивидуалността като особено важна за артистичната насока.

File:Jacopo Pontormo 032.jpg|"Йосиф„Йосиф в Египет"Египет“ (1515- – 18), [[Понтормо]], маслени бои върху дърво, Национална галерия (Лондон)

File:AN00056627 001 l Caraglio Juno in niche.jpg|"Юнона"„Юнона“ в ниша, гравюра от [[Джакопо Каралио]], вероятно от рисунка на Росо Фиорентино от 1526 г.

File:Tintosoup.jpg|"Тайната„Тайната вечеря"вечеря“, [[Тинторето]]

File:Arcimboldo, Giuseppe ~ Autumn, 1573, oil on canvas, Musée du Louvre, Paris.jpg|"Есен"„Есен“ (1573), [[Джузепе Арчимболдо]], маслени бои върху платно, [[Лувър]], Париж

File:Angelo Bronzino 037.jpg|"Портрет„Портрет на Биа Медичи"Медичи“, [[Бронзино]]

File:Alessandro Allori - Susanna and The Elders - WGA00186.jpg|"Сузана„Сузана и старейшините"старейшините“, [[Алесандро Алори]]

File:Elgreco.christ.200pix.jpg|"Кръщение"„Кръщение“ [[Ел Греко]]

File:Angelo Bronzino - Venus, Cupid, Folly and Time - National Gallery, London.jpg|"„[[Венера, Купидон, Фоли и Времето]]"“ (ок. 1545) от [[Бронзино]], Национална галерия (Лондон). Творба от Зрелия маниеризъм.

File:Persus wiewael.jpg|"Персей„Персей и Андромеда"Андромеда“ (1616), [[Йоахим Ютавел]], Лувър. Композицията включва [[vanitas|ванита]] с кости и мидени черупки на предния план и сложни академични голи тела. В дракона се забелязва китайско-ориенталско влияние.

"Йосиф„Йосиф в Египет"Египет“ от [[Понтормо]] съдържа цветове, които през Ренесанса биха били сметнати за нелепи, както и третирането на времето и мястото

"Сузана„Сузана и старейшините"старейшините“ от [[Алесандро Алори]] се отличава със скритата си еротика и съзнателно търсения натюрморт в претрупаната с хора и все пак контролирана композиция.

"Тайната„Тайната вечеря"вечеря“ на [[Тинторето]] се фокусира върху светлината и движението, като по този начин вдъхва живот на картината. За разлика от традиционните изображения на тайната вечеря, Тинторето изобразява Раят надвиснал над стаята и ангели, които гледат с благоговение. Това съответства на католическата максима, че "ако„ако ангелите можеха да завиждат, биха завидели на [[Евхаристия]]та"та“.

[[Ел Греко]] се опитва да изрази религиозната емоция чрез преувеличаване на елементите. След реалистичното изобразяване на човешки фигури и овладяването на перспективата по време на Класическия ренесанс, някои артисти започват преднамерено да нарушават пропорциите в разчленено и нерационално място, търсейки емоционален и артистичен ефект. Все пак Ел Греко е силно оригинален художник. Той се характеризира от съвременните учени като толкова индивидуален творец, че не може да бъде причислен към никоя школа. Ключови маниеристични аспекти при Ел Греко са шокираща "остра"„остра“ палитра, издължената и измъчена анатомия, нестандартната перспектива и светлина, мрачната и нарушена иконография.

''Основна статия "„[[Ренесансова архитектура#Основни фази|Маниеристична архитектура]]"“''

[[File:Entrance of Colditz Castle chapel.jpg|thumb|230px|Портата на параклиса в замъка Колдиц, Саксония. Проектирана от Андреас Валтер II (1584), тя е типичен пример за разкошния "Антверпенски„Антверпенски маниеризъм"маниеризъм“.]]

Пример за маниеристична архитектура е [[Вила Фарнезе]] в [[Капрарола]], в неравната провинция около Рим. Гравюрите от 16-ти век разпространяват Маниеризма по-бързо от всеки друг стил до този момент. По това време център на маниеристичния дизайн е [[Антверпен]]. Чрез Антверпен [[Ренесансова архитектура|ренесансовата и маниеристичната архитектура]] се разпространяват в Англия, Германия и в северна и източна Европа като цяло. Наситена с орнаменти с "римски"„римски“ детайли, таблото над портата в замъка Колдиц (снимката в дясно) е пример за северния стил, която по характерен начин е изолирана "творба"„творба“ през непретенциозната народна стена.

''Виж също "„[[Метафизични поети]]"“''

В английската литература Маниеризмът е често е отъждествяван с качествата на "метафизичните"„метафизичните“ поети, най-известен от които е [[Джон Дън]]. Остроумните вилазки на бароковия писател [[Джон Драйдън]] срещу стиховете на Дън позволяват да се види контраста между целите на Барока и Маниеризма: {{quote|"Той„Той засяга метафизиката не само в сатиричните, но и в любовните си стихове, където трябва да властва само природата; и обърква умовете на нежния пол със симпатични философии, а всъщност трябва да превземе сърцата им и да ги забавлява с мекотата на любовта"любовта“.}}

Етикетът "маниеристична"„маниеристична“ се употребява и за пищните, [[контрапункт]]ни и сложна [[полифония|полифонични]] музикални произведения, създавани във Франция в края на 14-ти век. Днес за този период се говори като за ''аrs subtilior''.

* [http://www.metmuseum.org/toah/hd/zino/hd_zino.htm "Маниеризъм: Бронзино (1503–15721503 – 1572) и неговите съвременници", в сайта на музея "Метрополитън"„Метрополитън“]