Български земеделски народен съюз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 46.238.20.132 (б.), към версия на Assayas |
м форматиране: 27x тире-числа, 19x нов ред, 13x число+г., 5x тире, 4x запетая, 3x кавички, 21 интервала, заглавие-стил, точка (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{към пояснение|БЗНС|БЗНС (пояснение)}}
'''Българският земеделски народен съюз''' ('''БЗНС''') е [[България|българска]] [[политическа партия]]. Създаден през [[1899]] като професионална организация на селяните в България, той се ползва с нарастваща популярност, достигнала своя връх след [[Първата световна война]], когато образува самостоятелно правителство начело с [[Александър Стамболийски]]. В средата на [[1920-те]] БЗНС се разделя на няколко крила
== История ==
=== Основаване и първи години ===
[[Файл:BAPU Drinking fountain.jpg|дясно|мини|250п|Чешма пред Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ в [[Плевен]], издигната в чест на 100-годишнината от основаването на БЗНС]]
През втората половина на [[1890-те]] започват да възникват първите местни земеделски професионално-просветни организации. Те са пряк резултат на острото недоволство на селските маси от политиката на българските правителства след Освобождението по техните въпроси. Правителството на [[Васил Радославов]] прави опит да върне натуралния данък в земеделието. През [[1899]] [[Цанко Церковски]], организатор на една от тези групи в [[Мусино]], [[област Велико Търново|Търновско]], публикува ''„Възвание към българските земеделци“'', с което призовава местните организации да се обединят в общ съюз. Идеята е подета от [[Янко Забунов]], който през септември същата година започва да издава вестник ''„[[Земеделска защита]]“''.
Учредителният конгрес на БЗНС се провежда на
Първоначално организацията има професионално-просветителски характер и си поставя за задача борбата
▲Първоначално организацията има професионално-просветителски характер и си поставя за задача борбата против навлизането на спекулативен капитал в селското стопанство, подобряване икономическото положение на селяните и др. Засилващите се социални проблеми в българското общество в края на XIX и нач. на XX в. оказват силно влияние върху идейния облик на БЗНС. Негови привърженици участват в [[Селски бунтове в България (1900)|селските вълнения и бунтове]] през [[1900]] г., а самата организация се включва в парламентарните избори за [[Народно събрание]] през 1901 г. Свиканият през с. г. '''Трети конгрес''' обявява съюза за политическа организация.
От 1904 г. ръководна роля в БЗНС играе [[Александър Стамболийски]] ,който се утвърждава като негов идеолог и водач. Той разработва и първата му програма в духа на [[аграризма]] и съсловния принцип, които придават на БЗНС облик на селска съсловна политическа организация. Програмата е приета на '''Седмия конгрес''' на БЗНС, състоял се през 1905 г. По силата на възприетия съсловен принцип в неговите редове имат право да членуват всички селяни без оглед на тяхното имуществено състояние.
До избухването на [[Балканската война]] 1912
=== След Първата световна война ===
Отчитайки голямото влияние на БЗНС, старите буржоазни политически партии са принудени да го привлекат в своите правителства, съставени след световната война. БЗНС участва със свои представители в кабинета на [[Александър Малинов]] (1918 г.) и в правителствата на Т. [[Теодоров]] (
През май 1920 г. е съставено и самостоятелно земеделско правителство. Заставайки начело на
От една страна, то се опитва да прокара редица радикални реформи
▲Отчитайки голямото влияние на БЗНС, старите буржоазни политически партии са принудени да го привлекат в своите правителства, съставени след световната война. БЗНС участва със свои представители в кабинета на [[Александър Малинов]] (1918 г.) и в правителствата на Т. [[Теодоров]] (1918—1919 г.). След като получава най-голям брой депутатски места в парламентарните избори (авг. 1919 г.), неговият лидер Ал.Стамболийски е натоварен от монарха с мандата за образуване на нов коалиционен кабинет ''Състав: [[Правителство на България (40)]]''.
▲През май 1920 г. е съставено и самостоятелно земеделско правителство. Заставайки начело на управлението на страната, БЗНС става притегателен център не само за бедните и малоимотни селски маси, но и за заможните и богати селяни. Поради това и след изгонването на драгиевистите, от неговите редове и отцепването на групата на Й. Пекарев, разнородният социален състав на организацията се запазва. Този факт дава своето отражение в цялостната политическа дейност на земеделското правителство (1919— 1923 г.).
▲От една страна, то се опитва да прокара редица радикални реформи — аграрната, за трудовата повинност (съгласно [[Ньойския договор]] е отменена военната повинност и се търсят начини клаузата да бъде заобиколена-това е прототипът на бъдещите [[Строителни войски]]), просветната и др., а от друга- потушава Транспортната и общата политическа стачка 1919-1920 г.
Във външната си политика полага усилия за нормализиране на отношенията с всички държави. То установява по-близки отношения и със [[СССР]].
Обстоятелството, че БЗНС не посяга на частната собственост на българската буржоазия, позволява на реакционните сили твърде скоро да се окопитят и минат в настъпление против земеделското управление. След като всички опити да се свали правителството на Ал. Стамболийски по легален път не успяват и след като надеждите да вземат властта чрез парламентарните избори пропадат окончателно, буржоазните сили начело с монарха се ориентират към подготовката и извършването на държавен преврат с помощта на войската. Те използват и обстоятелството, че от есента на 1922 г. отношенията между БЗНС и [[БКП ]] се изострят. В резултат на преврата на [[9-ти юни 1923 г]]. кабинетът на Ал. Стамболийски е свален от власт, а той самият и редица други по-видни дейци на съюза са избити. Други са хвърлени в затвора. Трета част, която след потушаването на [[Юнското въстание]] (1923 г.) успява да се спаси, е принудена да емигрира зад границата. При това положение
Единодействието между земеделската левица и БКП (т. с.) не е нарушено и след погрома на въстанието. Показател за това е съвместното им участие в редица краища на страната на парламентарните избори през ноември 1923 г.
Към лявото течение в съюза гравитират някои от бившите земеделски министри, като напр. [[Цанко Церковски]], К.[[ Павлов]] и П.[[ Янев]], които през януари 1925 г. застават начело на Постоянното присъствие на БЗНС. Правителството на [[Александър Цанков]] използва извършения през апр. с. г. [[Атентат в църквата „Света Неделя“]]. В последвалия [[бял терор]] стават жертва не само членове и съмишленици на БКП (т. с), но и голям брой земеделски дейци. Левицата на БЗНС е изцяло обезглавена: още през юни 1924 г. е убит П. Д. Петков, а по време на [[априлските събития]] 1925 г. са ликвидирани Д. Грънчаров, П. Петрини, К. Павлов, П. Янев и др., а [[Цанко Церковски]] е хвърлен в затвора. При това положение в съюза излизат на преден план десницата и центристкото течение. Докато водителите на дясното крило се лутат между буржоазните опозиционни сили и сговористкото правителство, центристите се обявяват в опозиция на режима. При все това те не приемат и единодействието с БКП (т. с). Опитват се да провеждат самостоятелна линия под лозунга „''ни наляво, ни надясно''". Единствена левицата е за ляво ориентиране на БЗНС, но след атентата тя има твърде слабо влияние в съюза. Сериозните разногласия по политическия курс на БЗНС между теченията в него довежда до разцепление на организацията, което се извършва в края на 1926 г.
=== Разцепление на БЗНС ===
Най-дясно настроените земеделци се обособяват в самостоятелна организация под името Български земеделски народен съюз „Оранжев" ([[БЗНС Оранжев]])(казионен). Огромната част от земеделската членска маса се групира около Д. Гичев, Г. Йорданов и
Начело на левицата застава [[Л. Станев]]. През управлението на [[втория сговористки режим]] (1926
▲Най-дясно настроените земеделци се обособяват в самостоятелна организация под името Български земеделски народен съюз „Оранжев" ([[БЗНС Оранжев]])(казионен). Огромната част от земеделската членска маса се групира около Д. Гичев, Г. Йорданов и [[Константин Муравиев]], които застават на центристки позиции. Те полагат основите на [[БЗНС Врабча 1]].
▲Начело на левицата застава [[Л. Станев]]. През управлението на [[втория сговористки режим]] (1926-1931 г.) БЗНС „Оранжев" еволюира силно надясно. Той завършва своето съществувание през ян. 1934 г., когато се влива в народното социално движение на [[Александър Цанков]].
В [[БЗНС Врабча 1]] фактически се обособяват две крила, но като цяло той е в опозиция на сговористкия режим. Левицата не успява да укрепи своето влияние и остава най-слабото течение в земеделската организация. Постепенно тя се слива с БКП (т. с). Във връзка с предстоящите парламентарни избори през юни 1931 г. БЗНС „Врабча 1" влиза в коалиция с демократи, радикали и едно от крилата на либералите и след изборната победа участва в кабинета на [[Народния блок]] със свои представители. Това съдейства за кратковременното укрепване на влиянието му сред традиционния земеделски електорат. Политиката на правителството на [[Народния блок]], която се ограничава преди всичко с реализиране програмните виждания на демократите, предизвиква силно недоволство сред по-голямата част от селското население и става причина за известен отлив на членската маса от редовете на [[БЗНС Врабча 1]].
През март 1932 г. се стига и до разцепление и в тази организация. Създаденото още в края на 20-те години течение около в. „''Пладне''" се обособява в самостоятелна политическа партия под наименованието Български-земеделски народен съюз „Ал. Стамболийски" („Пладне“) ([[БЗНС Ал. Стамболийски]], Пладне). През 1933 г. той групира около себе си и други опозиционни групи на БЗНС „Врабча 1“ и образува т. нар. Български земеделски народен съюз „Обединен“ ([[БЗНС Обединен]]).
Недоволни от политиката на Д. Гичев и неговите сподвижнипи. групата на Г. Марков също се отделя от съюза и образува отделна организация ''Български земеделски народен съюз (Г. Марков)'' ([[БЗНС — Георги Марков]]).
=== Отношения с другите партии до 1944 г. ===
Независимо от своите вътрешни противоречия, обособените земеделски организации заемат изцяло отрицателно отношение към БКП (т. с.) и [[Работническата партия]]. От своя страна и БКП (т. с.) и РП имат догматично отношение към БЗНС. Това е и главната причина, поради която в годините на световната икономическа криза не се постига изграждането на единен фронт между тези политически организации. Съществуващото все пак единодействие между тях през този период се дължи главно на сътрудничеството между някои от техните низови организации и отделни лидери.
След държавния преврат на 19 май 1934 г. заедно с другите политически партии е забранен и БЗНС. До 9 септ. 1944 г. той води полулегален живот, като по-активна дейност развиват само неговите ръководни органи. БЗНС „Обедине“ се разпада на БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“) и редица други по-малки групички от рода на „[[Селски глас]]“, „Орач“ и др.▼
Докато тези групички еволюират надясно към сътрудничество с буржоазните партии и монарха, БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“) и БЗНС „Врабча 1” застават на определени опозиционни позиции. Независимо от това водачите на последното крило продължават да отказват сътрудничеството си на БКП и се ориентират към единодействие с десните буржоазни нефашистки сили. През 1936 г. заедно с националлиберали, десни радикали, широки социалисти и [[Демократическия сговор]] (крило [[Андрей Ляпчев]]) те полагат основите на т. нар. '''„Петорка“'''. която издига за своя програма възстановяването на [[Търновската конституция]] (отменена от режима на [[деветнадесетомайците]]). премахването на [[Закона за защита на държавата]] и установяване режим на буржоазна демокрация. БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“) приема сътрудничеството с БКП и участва в създадения от нея [[Народен антифашистки фронт]] (1936–1939 г.). По време на партизанските движения на БКП (1941 1944 г.) той продължава това свое сътрудничество с БРП ([[Българска работническа партия]]), участва със свои представители в създадения през август 1943 г. Национален комитет на [[Отечествения фронт]], а след 9 септ. 1944 г. в първото отечественофронтовско правителство. БЗНС „Врабча 1“ продължава своята линия на единодействие с буржоазните и дребнобуржоазнте нефашистки сили. Макар да се обявява против присьединяването на България към [[Тристранния пакт]] 1941 г. и изобщо против цялостната външна и вътрешна политика на режима, отказва да влезе в [[ОФ]], не подкрепя и въоръжената борба на комунистите. Напротив, възглавява (2–8 септ. 1944 г.) последното буржоазно правителство.▼
▲След държавния преврат на 19 май 1934 г. заедно с другите политически партии е забранен и БЗНС. До 9 септ. 1944 г. той води полулегален живот, като по-активна дейност развиват само неговите ръководни органи. БЗНС „Обедине“ се разпада на БЗНС „Ал. Стамболийски“
=== БЗНС в периода 1944-1989 г. ===▼
▲Докато тези групички еволюират надясно към сътрудничество с буржоазните партии и монарха, БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“) и БЗНС „Врабча
{{основна|БЗНС (казионен)}}
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година са легализирани партиите от взелия властта [[Отечествен фронт]], включително и [[БЗНС - Пладне]], който заема основното име на организацията
На 8
Една група, възглавявана от [[Александър Оббов]], също се обявява против сътрудничеството с отечественофронтовските партии и продължава да отстоява съсловния характер на казионния съюз. През 1947 г. тази група е изгонена от редовете на партията.
По същото време във връзка с предприетите от комунистите действия по ликвидиране на опозицията е разтурен и БЗНС (Н. Петков). В края на декември 1947 г. се провежда '''Двадесет и седмият конгрес''' на БЗНС. Той потвърждава линията на сътрудничество на съюза с другите отечественофронтовски организации. Съгласно новия устав БЗНС се ръководи от председателя му наречен Секретар на БЗНС и от заместник председателите наречени Секретари на постоянното присъствие на БЗНС, най важния от които е организационния секретар на ПП тъй като се явява вторият в йерархията на БЗНС. За секретар на БЗНС е избран [[Георги Трайков]], който заема този пост чак до 1974 г.който през 1964-1971 г. е председател на Президиума на народното събрание , длъжност равностойна на президент, а през 1974–1989 г. Секретар на БЗНС е [[Петър Танчев]] Първи заместник председател на Държавния Съвет и от декември 1989 до март 1990 г. секретар на БЗНС е [[Ангел Димитров (политик)|Ангел Димитров]]. Организационни секретари на постоянното присъствие са [[Кирил Клисурски]](1947–1951 г.),[[Николай Георгиев]](1951-1958 г.), [[Петър Танчев]](1958–1974 г.), [[Георги Андреев]](1974-1976 г.) и [[Алекси Иванов]] (1976–1989 г.).▼
Окончателното идейно-политическо обезличаване на съюза започва от съвещанието на ''Върховния съюзен съвет'', проведено на 31 октомври – 1 ноември 1948 г. В него се взема решение за скъсване със съсловния принцип на организацията и се прокламира нейното по-нататъшно изграждане на "класова основа" като организация на бедните и средните селяни. Приема се и нова програма на съюза за изграждането на ''социалистическото общество'' в България и се признава ръководната роля на БКП. Всичко това придава на БЗНС облика на сателитен тип партия.▼
Независимо от това БЗНС приема широко участие в управлението имайки постовете на министър на правосъдието с министри [[Ради Найденов]] (1947–1958), [[Петър Танчев]] (1958–1966) и [[Светла Даскалова]] (1966–1990), министър на мините и подземните богатства - [[Кирил Клисурски]](1947–1951), министър на общвествените сгради – [[Стоян Тончев]] (1953-1961 г.),Министър на информацията и съобщенията – [[Стоян Тончев]] (1961–1968), [[Хараламби Трайков]] (1968–1973), [[Георги Андреев]](1973–1976) и [[Пандо Ванчев]](1976–1986 г.),Министър на Горите и горската промишленост [[Янко Марков]] (1971–1986), както и най важния пост на ниво министър – министър на земеделието и горите [[Георги Трайков]] (1947–1951 г.), [[Алекси Иванов]] (1986 – декември 1988 г.) и [[Георги Менов]] (декември 1988–1990 г.).▼
▲По същото време във връзка с предприетите от комунистите действия по ликвидиране на опозицията е разтурен и БЗНС (Н. Петков). В края на декември 1947 г. се провежда '''Двадесет и седмият конгрес''' на БЗНС. Той потвърждава линията на сътрудничество на съюза с другите отечественофронтовски организации. Съгласно новия устав БЗНС се ръководи от председателя му наречен Секретар на БЗНС и от заместник председателите наречени Секретари на постоянното присъствие на БЗНС, най важния от които е организационния секретар на ПП тъй като се явява вторият в йерархията на БЗНС. За секретар на БЗНС е избран [[Георги Трайков]], който заема този пост чак до 1974 г.който през 1964
След [[Априлски пленум|Априлския пленум]] на ЦК на БКП 1956 г. БЗНС взима активно участие в преустройството на селското стопанство и участва в по-нататъшното изграждане на общество по социалистически модел. БЗНС разгръща и известна външнополитическа дейност. Поддържа непосредствени връзки с повече от 50 селски и сродни нему партии и движения в света, участва в редица международни съвещания на аграрните партии, инициатор е и на много международни срещи за по въпросите на мира.▼
▲Окончателното идейно-политическо обезличаване на съюза започва от съвещанието на ''Върховния съюзен съвет'', проведено на 31 октомври – 1 ноември 1948 г. В него се взема решение за скъсване със съсловния принцип на организацията и се прокламира нейното по-нататъшно изграждане на
▲Независимо от това БЗНС приема широко участие в управлението имайки постовете на министър на правосъдието с министри [[Ради Найденов]] (
▲След [[Априлски пленум|Априлския пленум]] на ЦК на БКП 1956 г. БЗНС взима активно участие в
== Крила на БЗНС ==
=== Преди 1989 г. ===
* [[БЗНС Врабча 1|БЗНС „Врабча 1“]] — от 1926.
* [[БЗНС „Пладне“]] — от 1928 г. около в. [[Пладне (вестник)|„Пладне“]], от което по-късно се отделя [[БЗНС „Ал. Стамболийски“]].
Line 65 ⟶ 78:
* [[БЗНС „Александър Стамболийски“]] - от 1993, с лидери [[Светослав Шиваров]] (до 2005) и [[Спас Панчев]] (от 2005), от декември 2005 г. преименуван на Земеделски съюз „Александър Стамболийски“.
* [[БЗНС „Никола Петков“]] с лидер [[Милан Дренчев]] (от 1990 до 1992). През ноември 1992 г. се преименува на Български земеделски народен съюз с абревиатура БЗНС, с лидери [[Анастасия Мозер]](от 1992 до 1996), [[Петко Илиев]] (от 1997 до 1999) и [[Георги Пинчев]] (от 1996 до 1997 и от 1999)
* [[БЗНС - Народен съюз]], основан през 1997 г. с лидер [[Анастасия Мозер]] и преименуван
* [[Национално сдружение - Български земеделски народен съюз|Национално сдружение — БЗНС]] — от декември 2005 г. преименувано на „[[Ред, законност и справедливост]] с лидер Яне Янев.“
* [[Народняшка земеделска партия „Никола Петков“]] - регистрирано от ЦИК на 8 май 2005 г.
* [[Обединени земеделци]] от 2008 г. с лидер [[Анастасия Мозер]], а от 2011 г. — [[Петя Ставрева]].
* [[БЗНС]] - партия с име ''БЗНС'' и с лидер [[Георги Пинчев]]
== Ръководство ==
{{основна|Постоянно присъствие на БЗНС}}
Висш ръководен орган на съюза от създаването му (1899) и до разцеплението му (1990) е [[Постоянно присъствие на БЗНС|Постоянното присъствие на БЗНС]], след което всяко БЗНС има свое ''постоянно присъствие''. В различните периоди на съществуване ПП на БЗНС има различно наименование на ръководните длъжности. По време на социализма то е част от висшата [[номенклатура (елит)|номенклатура]].
== Участия в държавната власт ==
Line 136 ⟶ 154:
От 2005 Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ като съюзник на „[[Коалиция за България]]“ участва в управлението на оглавяваното от нея правителство. Неговият председател [[Спас Панчев]] е заместник-министър на отбраната, а началникът на кабинета на министъра на транспорта е заместник-председател и член на Постоянното присъствие на ЗС "А. Стамболийски".
== Видни дейци
* [[Недялко Атанасов]] (1881-1960)
* [[Димитър Гичев]] (1893-1964)
| |||