Български земеделски народен съюз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 27x тире-числа, 19x нов ред, 13x число+г., 5x тире, 4x запетая, 3x кавички, 21 интервала, заглавие-стил, точка (ползвайки Advisor) |
м форматиране: 50x тире-числа, 47x тире, 3x заглавие-стил, 2x кавички, запетая, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 21:
През май 1920 г. е съставено и самостоятелно земеделско правителство. Заставайки начело на управлението на страната, БЗНС става притегателен център не само за бедните и малоимотни селски маси, но и за заможните и богати селяни. Поради това и след изгонването на драгиевистите, от неговите редове и отцепването на групата на Й. Пекарев, разнородният социален състав на организацията се запазва. Този факт дава своето отражение в цялостната политическа дейност на земеделското правителство (1919— 1923 г.).
От една страна, то се опитва да прокара редица радикални реформи – аграрната, за трудовата повинност (съгласно [[Ньойския договор]] е отменена военната повинност и се търсят начини клаузата да бъде заобиколена-това е прототипът на бъдещите [[Строителни войски]]), просветната и др., а от друга
Във външната си политика полага усилия за нормализиране на отношенията с всички държави. То установява по-близки отношения и със [[СССР]].
Обстоятелството, че БЗНС не посяга на частната собственост на българската буржоазия, позволява на реакционните сили твърде скоро да се окопитят и минат в настъпление против земеделското управление. След като всички опити да се свали правителството на Ал. Стамболийски по легален път не успяват и след като надеждите да вземат властта чрез парламентарните избори пропадат окончателно, буржоазните сили начело с монарха се ориентират към подготовката и извършването на държавен преврат с помощта на войската. Те използват и обстоятелството, че от есента на 1922 г. отношенията между БЗНС и [[БКП ]] се изострят. В резултат на преврата на [[9-ти юни 1923 г]]. кабинетът на Ал. Стамболийски е свален от власт, а той самият и редица други по-видни дейци на съюза са избити. Други са хвърлени в затвора. Трета част, която след потушаването на [[Юнското въстание]] (1923 г.) успява да се спаси, е принудена да емигрира зад границата. При това положение организационният живот на БЗНС е временно парализиран. От това се възползват някои десни елементи, които застават начело на „''Временното постоянно присъствие''“ и се опитват да обсебят ръководството на съюза. Техните усилия обаче срещат съпротивата на лявото течение, което в лицето на П.
Единодействието между земеделската левица и БКП (т. с.) не е нарушено и след погрома на въстанието. Показател за това е съвместното им участие в редица краища на страната на парламентарните избори през ноември 1923 г.
Към лявото течение в съюза гравитират някои от бившите земеделски министри, като напр. [[Цанко Церковски]], К.
=== Разцепление на БЗНС ===
Ред 47:
След държавния преврат на 19 май 1934 г. заедно с другите политически партии е забранен и БЗНС. До 9 септ. 1944 г. той води полулегален живот, като по-активна дейност развиват само неговите ръководни органи. БЗНС „Обедине“ се разпада на БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“) и редица други по-малки групички от рода на „[[Селски глас]]“, „Орач“ и др.
Докато тези групички еволюират надясно към сътрудничество с буржоазните партии и монарха, БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“) и БЗНС „Врабча 1“ застават на определени опозиционни позиции. Независимо от това водачите на последното крило продължават да отказват сътрудничеството си на БКП и се ориентират към единодействие с десните буржоазни нефашистки сили. През 1936 г. заедно с националлиберали, десни радикали, широки социалисти и [[Демократическия сговор]] (крило [[Андрей Ляпчев]]) те полагат основите на т. нар. '''„Петорка“'''. която издига за своя програма възстановяването на [[Търновската конституция]] (отменена от режима на [[деветнадесетомайците]]). премахването на [[Закона за защита на държавата]] и установяване режим на буржоазна демокрация. БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“) приема сътрудничеството с БКП и участва в създадения от нея [[Народен антифашистки фронт]] (1936 – 1939 г.). По време на партизанските движения на БКП (1941 1944 г.) той продължава това свое сътрудничество с БРП ([[Българска работническа партия]]), участва със свои представители в създадения през август 1943 г. Национален комитет на [[Отечествения фронт]], а след 9 септ. 1944 г. в първото отечественофронтовско правителство. БЗНС „Врабча 1“ продължава своята линия на единодействие с буржоазните и дребнобуржоазнте нефашистки сили. Макар да се обявява против присьединяването на България към [[Тристранния пакт]] 1941 г. и изобщо против цялостната външна и вътрешна политика на режима, отказва да влезе в [[ОФ]], не подкрепя и въоръжената борба на комунистите. Напротив, възглавява (
=== БЗНС в периода 1944 – 1989 г. ===
Ред 62:
Окончателното идейно-политическо обезличаване на съюза започва от съвещанието на ''Върховния съюзен съвет'', проведено на 31 октомври – 1 ноември 1948 г. В него се взема решение за скъсване със съсловния принцип на организацията и се прокламира нейното по-нататъшно изграждане на „класова основа“ като организация на бедните и средните селяни. Приема се и нова програма на съюза за изграждането на ''социалистическото общество'' в България и се признава ръководната роля на БКП. Всичко това придава на БЗНС облика на сателитен тип партия.
Независимо от това БЗНС приема широко участие в управлението имайки постовете на министър на правосъдието с министри [[Ради Найденов]] (1947 – 1958), [[Петър Танчев]] (1958 – 1966) и [[Светла Даскалова]] (1966 – 1990), министър на мините и подземните богатства
След [[Априлски пленум|Априлския пленум]] на ЦК на БКП 1956 г. БЗНС взима активно участие в преустройството на селското стопанство и участва в по-нататъшното изграждане на общество по социалистически модел. БЗНС разгръща и известна външнополитическа дейност. Поддържа непосредствени връзки с повече от 50 селски и сродни нему партии и движения в света, участва в редица международни съвещания на аграрните партии, инициатор е и на много международни срещи за по въпросите на мира.
Ред 68:
== Крила на БЗНС ==
=== Преди 1989 г. ===
* [[БЗНС Врабча 1|БЗНС „Врабча 1“]]
* [[БЗНС „Пладне“]]
* [[БЗНС „Ал. Стамболийски“]].
* [[БЗНС „Стара Загора“]]
* БЗНС „Оранжев“.
=== След 1989 г. ===
* [[БЗНС (казионен)]]
* [[БЗНС „Александър Стамболийски“]]
* [[БЗНС „Никола Петков“]] с лидер [[Милан Дренчев]] (от 1990 до 1992). През ноември 1992 г. се преименува на Български земеделски народен съюз с абревиатура БЗНС, с лидери [[Анастасия Мозер]](от 1992 до 1996), [[Петко Илиев]] (от 1997 до 1999) и [[Георги Пинчев]] (от 1996 до 1997 и от 1999)
* [[БЗНС - Народен съюз]], основан през 1997 г. с лидер [[Анастасия Мозер]] и преименуван на ''Земеделски народен съюз'' отново с лидер Анастасия Мозер. През 2006 г. за председател е избран Стефан Личев, като след шест години начело на ЗНС на 39-ти конгрес през 2012 г. е избран нов председател [[Румен Маринов Йончев]].
* [[Национално сдружение - Български земеделски народен съюз|Национално сдружение
* [[Народняшка земеделска партия „Никола Петков“]]
* [[Обединени земеделци]] от 2008 г. с лидер [[Анастасия Мозер]], а от 2011 г.
* [[БЗНС]]
== Ръководство ==
Line 91 ⟶ 90:
== Участия в държавната власт ==
* Държавни глави:
** [[Георги Трайков]], председател на Президиума на Народното събрание (1964
* Първи заместник държавни глави:
** [[Георги Трайков]], първи заместник-председател на Държавния съвет (1971
** [[Петър Танчев]], първи заместник-председател на Държавния съвет (1974
** [[Ангел Димитров (политик)|Ангел Димитров]], първи заместник-председател на Държавния съвет (дек. 1989
* Заместник държавни глави:
** [[Кирил Клисурски]], заместник-председател на Президиума на Народното събрание (от 1952)
** [[Николай Георгиев]], заместник-председател на Президиума на Народното събрание (от 1958)
** [[Георги Андреев]], заместник-председател на Държавния съвет (1971
== Участия в изпълнителната власт ==
Правителството на Александър Стамболийски (1919
=== Премиери и вицепремиери ===
Министър-председатели от БЗНС са:
* [[Александър Стамболийски]] (1919
* [[Константин Муравиев]] (2
В периодите 1944
* [[Александър Оббов]], заместник-председател на МС (1944
* [[Георги Трайков]] (1947
* [[Петър Танчев]], заместник-председател на МС (1966
* [[Алекси Иванов]], заместник-председател на МС и председател на Съвета по селско и горско стопанство при МС (1986
* [[Виктор Вълков]], заместник-председател на МС (дек. 1990
* [[Светослав Шиваров]], заместник-председател на МС (1995
=== Министри ===
* [[Димитър Гичев]], министър на земеделието и държавните имоти (1931
* [[Никола Захариев]], министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1934
* [[Христо Попов (агроном)|Христо Попов]], министър на земделието и държавните имоти (1944)
* [[Асен Павлов]], министър на земеделието и държавните имоти (1944
* [[Никола Петков]], министър без ресор (1944
* [[Александър Оббов]], министър на земеделието и държавните имоти (17 август
* [[Михаил Геновски]], министър на земеделието и държавните имоти (1945
* [[Георги Трайков]], министър на земеделието и държавните имоти (1946
* [[Ради Найденов]], министър на правосъдието (дек. 1947
* [[Кирил Клисурски]], министър на мините и подземните богатства (1948
* [[Стоян Тончев]], министър на комуналното стопанство и строителството (1953
* [[Петър Танчев]], министър на правосъдието (1962
* [[Светла Даскалова]], министър на правосъдието (1966
* [[Хараламби Трайков]], министър на информацията и съобщенията (1971
* [[Янко Марков]], министър на горите и опазването на природната среда (1971
* [[Георги Андреев]], министър на информацията и съобщенията (1973
* [[Пандо Ванчев]], министър на съобщенията (1976
* [[Радой Попиванов]], министър на народното здраве (1977
* [[Алекси Иванов]], министър на земеделието и горите (1986; авг. 1987
* [[Георги Менов]], министър на земеделието и горите (дек. 1988
* [[Минчо Пейчев]], министър на народното здраве и социалнте грижи (дек. 1988
* [[Виктор Вълков]], министър на външните работи (дек. 1990
* [[Васил Чичибаба]], министър на земеделието и хранителната промишленост (ян. 1995
* [[Светослав Шиваров]], министър на земеделието и хранителната промишленост (ян.
* [[Венцислав Върбанов]], министър на земеделието, горите и аграрната реформа (1997
=== От различните БЗНС ===
* от [[БЗНС Александър Стамболийски|БЗНС
** [[Светослав Шиваров]], заместник-председател на МС (1995
** [[Васил Чичибаба]], министър на земеделието и хранителната промишленост (ян. 1995
* от [[БЗНС - Народен съюз]]:
** [[Венцислав Върбанов]], министър на земеделието, горите и аграрната реформа (1997
=== При последното правителство ===
От 2005 Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ като съюзник на „[[Коалиция за България]]“ участва в управлението на оглавяваното от нея правителство. Неговият председател [[Спас Панчев]] е заместник-министър на отбраната, а началникът на кабинета на министъра на транспорта е заместник-председател и член на Постоянното присъствие на ЗС
== Видни дейци ==
* [[Недялко Атанасов]] (1881
* [[Димитър Гичев]] (1893
* [[Райко Даскалов]] (1886
* [[Александър Димитров]] (1878
* [[Г. М. Димитров|Георги Димитров-Гемето]] (1903
* [[Димитър Драгиев]] (1869
* [[Янко Забунов]] (1868
* [[Анастасия Димитрова-Мозер|Анастасия Мозер]] (1937)
* [[Константин Муравиев]] (1893
* [[Никола Петков]] (1893
* [[Александър Оббов]] (1887
* [[Александър Радолов]] (1883
* [[Александър Стамболийски]] (1879
* Крум Попов (1892
* [[Петър Дъбов]] (1914
* [[Петър Танчев]] (1920
* [[Георги Трайков]] (1898
* [[Цанко Церковски]] (1869
* [[Евтим Арсов]] (1914
* Димитър Карамуков (1923
* [[Златан Крушев]] ( 1928
* [[ Алекси Иванов]] (1922
* [[Ангел Димитров (политик)|Ангел Димитров]] (1927
* [[Светла Даскалова]] (1921)
* [[Милена Стамболийска]] (1930)
* [[Николай Георгиев]] (1906
* [[Янко Марков]] (1909)
* [[Стоян Тончев
* [[Пандо Ванчев
* [[Виктор Вълков
* [[Георги Андреев (политик)|Георги Андреев]] (1929)
== Организационна структура на БЗНС 1948
* Членове: 120 хиляди души
* Годишен брой проведени мероприятия: около 2330 заседания и конференции на централните и окръжните активи
* Структура на членския състав: 90 хиляди души селски стопани от тях 30 икономисти, останалите агрономи, 5 хиляди души горски стопани, 10 хиляди работещи в областта на водите и природните ресурси, останалите 20 хиляди души имащи различни други професии
== Източници ==
* Тридесет и пети конгрес на БЗНС, Наука и Изкузтво 1987 г.
*
*
* Исторически справочник –
[[Категория:Български земеделски народен съюз| ]]
|