Разлика между версии на „Мария (съпруга на Иван Владислав)“

През [[1018]] г., когато Иван Владислав загива, Мария оглавява болярската фракция, желаеща капитулацията пред [[Василий II Българоубиец]]. След като пристига в [[Охрид]], Василий получава от царицата короните на българските владетели и царската хазна. В замяна получава титлата ''зости'' (придворна дама) и тя и семейството и&#768; са приети в редовете на византийската аристокрация. Действията на царица Мария вериятно не са посрещнати с одобрение от живите потомци на цар Самуил. Така например в хрониката на Йоан Скилица се разказва, че скоро след превземането на Охрид и Преспа, Василий II отишъл в [[Костур (град)|Костур]] , a ''"там били доведени при него двете дъщери на Самуил, които щом видели Мария, жената на Йоан, застанала до императора, нахвърлили се върхи нея, едва ли не за да я убият. Но императорът успокоил гнева им, като обещал и на тях да даде почести и големи богатсва<ref>Йоан Скилица. Хронография&nbsp;— Цит. по:'''Тъпкова-Заимова''', с. 75</ref>."''
 
През [[1029]] г. тя и най-големият и&#768; син Пресиян организират дворцов заговор, целящ да свали тогавашния император [[Роман III Аргир]]. Заговорът е неуспешен, Пресиян е ослепен, а Мария е заточена в Мантилейскияманастира манастир„Мантинея“ в тема Вукеларион ([[Мала Азия]])<ref>Божилов, 1999</ref>.
 
== Потомство ==