Черноризец Храбър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Две последователни точки заменени с една. |
+ Нормативен контрол, смяна на шаблон |
||
Ред 1:
{{Друго значение|личност|награди за журналистика „Черноризец Храбър“|Черноризец Храбър (награда)}}
{{Личност
| име = Черноризец Храбър
| име-оригинал = Чрьноризьць Храбръ
| портрет=▼
|
| описание = български духовник и писател
▲| портрет =
| роден-дата=края на [[9 век]]?▼
| портрет-описание =
| роден-място=?▼
|
|
| вложки = {{Личност/Писател
| категория =
| период =
| жанрове = ораторска проза
| теми =
| направление = [[Преславска книжовна школа]]
| известни творби = „[[За буквите]]“
| повлиян =
| повлиял =
| бележки =
}}
}}
Line 15 ⟶ 28:
== Биография ==
Черноризец Храбър (буквално „храбър монах“, въпреки че „Храбър“ може да е собствено име) е работил в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] в края на [[9 век|9]] и началото на [[10 век]]. За него няма биографична информация, но името му често се смята за [[псевдоним]], използван от някой от другите изявени представители на школата или дори от самия цар [[Симеон I]]. Автор е на апологичния трактат ''„Сказание о писменех“,'' което днес се превежда като „Сказание за буквите“ или само „[[За буквите]]
Черноризец Храбър (както и редица други древни български автори) е открит за науката от руски слависти. За първи път трактатът „За буквите“ се появява в печатен вид в т.нар. „Острожки буквар“ на [[Иван Фьодоров]] (Острог, 1578 г.) без споменаване на автора и под заглавие „Сказание, как составил св. Кирилл Философ азбуку для славянского языка и книги перевел с греческого на славянский язык“; повторно е напечатан също в буквар (Вилно, 1621 г.). През XVII и XVIII в. текстът на трактата се препечатва многократно, но все под анонимна редакция: варианти се изработват в [[Москва]] ([[1637]] г.), [[Санкт Петербург]] ([[1776]] г.) и [[Супрасъл]] ([[1781]] г.).
Line 33 ⟶ 46:
=== Признателност ===
Днес името на средновековния писател носят улици във [[Велики Преслав]], [[София]], [[Варна]], [[Велико Търново]], [[Русе]], [[Враца]], [[Монтана]], [[Перник]] и други градове. Името му носи [[Варненски свободен университет|Варненският свободен университет]], както и много училища из цялата страна.
== Източници ==
Line 42 ⟶ 55:
* [http://pechatnyj-dvor.su/texts/xrabr.htm Текст на трактата „''За буквите''" (по преписа от 1348 г.)]
* [http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Tschechien/IX/Slav_pis/frametext3.htm Текст на трактата „''За буквите"'' по Московския препис от XV век]
* [http://www.pravoslavieto.com/history/09/Chernorizets_Hrabur/index.htm За Черноризец Храбър на сайта pravoslavieto.com]
== Външни препратки ==
Line 48 ⟶ 61:
{{Преславска книжовна школа}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118859846|LCCN=n84204753|VIAF=250220783|ISNI=0000 0003 7083 4732}}
[[Категория:Български духовници]]
[[Категория:Български средновековни книжовници]]
| |||