Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
В Корещата са регистрирани значително по-малко нападения от предходните години. На [[15 октомври]] Бабчор е атакуван от андартите, но атаката е отблъсната, а след месец гърците обесват две българки в отговор. През ноември четите на Пандо Кляшев и Митре Влаха унищожават [[Димитър Далипо]] (Далипис) от [[Габреш (дем Костур)|Габреш]] и Павел Киров, след което Желево престава да бъде андартски пункт. През май-юли в сражение с чети на ВМОРО и турски аскери са разбити още четите на Павлос Гипарис, [[Георгиос Воланис]], [[Георгиос Канелопулос]] и [[Георгиос Цондос]]<ref name="Gounaris" />.
[[Картинка:Demetrios-Dalipis.jpg|дясно|мини|250п|[[Димитър Далипо]]]]
В Кайлярско на [[5 март]] гърци и турци подпалват къщата на българския свещеник в [[Емборе]], като в пламъците загива сина му. В леринско [[Лесковец (дем Лерин)|Лесковец]] пострада най-много. При две нападения загиват 5 селяни и изгарят 13 къщи. В [[Търсие]] 14 пазарджии на връщане от Лерин са убити от андартите. На [[17 май]] в село [[Буф]] андартското нападение е отблъснато, но извън селото са заклани петима селяни. На [[22 май]] турско-гръцка чета в [[Крапешино]] насред селото убиват няколко селяни и свещеника на селото, повиканата турска войска прогонва четата. В [[Каленик]] андарти преоблечени като военни викат и после убиват българите първенци на селото. През юли на [[Илинден]] голяма гръцка чета ([[Йоанис Каравитис]] и [[Евангелос Николудис]]) напада [[Горничево]], но са задържани от местната милиция. Пристига турска войска и в боя андартите дават 17 убити и ранени. Впоследствие турците убиват трима селяни и няколко пращат в затвора в Битоля. Войводите [[Илия Попадийски]] и [[Найден Бъндев]] на [[22 октомври]] в [[Сетино]] разбиват андартска чета от 13 души.
 
Битолска околия дава повече жертви на андартските нападения. На [[25 март]] и на [[27 април]] в [[Кърстоар|Кръстофор]] са отблъснати две андартски нападения. Село [[Гнилеж]] на [[16 септември]] от 15 къщи дава 13 мъже убити и 7 откраднати коня. Другите пострадали села са [[Барешани]], [[Лисолай]], [[Света Петка (дем Лерин)|Света Петка]], [[Разик]], [[Битуша]], [[Оптичари]],[[Църнобуки]], [[Средно Егри]]. На [[27 август]] [[Смилево]] е нападнато от капетан Гуда с 180 четници гърци и турци. Къщите са опожарявани и грабени, 15 души са убит, 3 от които жени, и трима са ранени. [[Джеймс Баучър]], кореспондент на „Таймс“, заедно с консулската анкета посещава селото.
 
В Преспа, освен Павел Киров, са елиминирани и Керимчето от село [[Оровник (дем Преспа)|Оровник]], а на [[5 април]] в [[Бесфиня]]Бесвина и четата на капетан Каудис е разбита, като дава 18 андарти убити. Така тези села губят значението си за гръцката въоръжена пропаганда в Македония.
 
В Мариовско център на андартите е село [[Градешница (Община Новаци)|Градешница]]. Под силният гръцки и сръбски натиск в този район, ВМОРО едва успява да осуети връзката между двете пропаганди в Македония. Андартите убиват 13 мъже и две малолетни деца в [[Ивени]], в [[Живово]] общо убиват 38 души и опожаряват 29 къщи. На [[7 септември]] гърците нападат и патриаршистките селища [[Бешище]], [[Манастир (Община Прилеп)|Манастирец]], [[Рапеш]], [[Кален]], [[Добромири]] като убиват и местните първенци. Няколко от гръцките чети са разбити и разпръснати от турската войска.
 
В Прилеп на [[13 май]] е убит бившият андартски войвода Темистоклис Алеврас. Южноприлепските села [[Враневци]] и [[Орле]] пострадват най-много в борбата. Насред Битоля започват масово взаимно изтребление между българи и гърци, вследствие на което ВМОРО разрешава на терористите си да убиват гръцки комитетаджии без предварително решение.
 
===Действия в Централна Македония===
В Солунско андартските нападения над селища отстъпват място на безбройните нападения на търговци и селяни по пътищата и създаването на фалшиви афери, с които искат да набедят българските деятели пред турските власти. На [[20 март]] в [[Гумендже]] ръководителят на гръцката пропаганда в града [[Ангелакис Сакеларидис]] участва в инсценировка на атентат. Арестувани са 13 души невинни българи, но след разследване са освободени.
[[Картинка:Apostol Petkov's Band.jpg|мини|250п|дясно|Апостол войвода с подвойводите си. Отдясно е [[Въндо Гьошев]] (Въндо войвода), а отляво [[Стоян Хаджиев]].]]
В Серско заповедите за убийство на българи идват директно от гръцкия консул в града. Участието му в гръцките комитето е разкрито след убийството на българина Н. Докурчев от [[Радолиово]]. На [[6 януари]] една андартска чета нападна [[Долно Христос|Христос]] и през март [[Кула (дем Долна Джумая)|Кулата]], но без особен успех. В Кулата отблъскват повторно андартско нападение в средата на октомври. Андартското движение се засилва с присъединяването на гъркомана [[Митруш Гоголаков]] от [[Хомондос]], който вечерта на [[25 октомври]] извършва [[Клане в Горно Караджово|страшно клане]] в [[Горно Караджово]]. В битката е ранен капитан [[Атанас Хаджипантазиев]], който почива от раните си през [[1907]] година в Сяр. Тази случка получава широк отзвук в европейските общества, като дори има запитване по случая в английския парламент. В отговор войводите на ВМОРО на [[12 декември]] нападат гъркоманското село [[Клепушна]] и опожаряват 7 къщи, убийства на местни гъркомани са извършени в селата [[Елшен]], [[Савяк]], [[Горно Броди]], [[Бурсуко]], [[Календра]], [[Мелникич]], [[Секавец]] и други. Избито е и цялото гъркоманско семейство от седем члена – на гъркоманския чорбаджия Митре Чайкъна от [[Вержани]]<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/19.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, фототипно изд. „Наука и Изкуство“, София, 1983, стр.229 – 230.]</ref>.