Романтизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 3:
[[Файл:Philipp Otto Runge 001.jpg|thumb||300px|„Утро“ (1808), [[Филип Ото Рунге]]]]
 
'''Романтизмът''' е интелектуално движение в живописта, музиката, поезията и въобще в културата и обществото, което се заражда от края на [[XVIII век]] в [[Европа]] и достига своя [[апогей]] в периода 1800 – 19001850 г. От една страна, Романтизмът е реакция на [[Индустриална революция|индустриалната революция]], а от друга, бунт срещу аристократичното общество и политическите норми на [[Просвещение]]то и срещу научното рационализиране на природата и нейните явления. Макар и да е най-силно изразен в изобразителното изкуство, литературата и музиката, Романтизмът оказва голямо влияние и върху образованието, историографията и [[естествени науки|естествените науки]]. Ефектът му върху политиката е комплексен и значим; в най-силните си години, романтизмът се свързва с [[либерализъм]] и радикализъм, които в по-далечен план оказват влияние за зараждането на [[национализъм|национализма]].
 
Движението утвърждава силните емоции като източник на [[естетика|естетически]] опит и набляга върху емоции като [[страх]], [[ужас]] и страхопочитание – най-вече това, пред с което се сблъсква човек, когато е изправен пред възвишеността на неопитомената природа и нейните изобразителните способности, които са нови естетични категории. Романтизмът издига [[народно творчество|народното творчество]] и древните обичаи до нещо благородно, прави спонтанността желана черта (като музикалното [[емпромптю]]) и защитатва „естествената“ [[епистемология]] на човешкия живот като природно условие под формата на език и обичаи. Той отива отвъд [[Рационализъм|рационалния]] и [[Класицизъм|класическия]] модел, за да издигне възродената култура на средновековието. Така елементи на изобразителното изкуство и повествованието, смятани за средновековни, се възраждат в опит да се избяга от ограниченията на нарастващото население, урбанизацията и индустриализацията и да се насочи погледа към екзотичното, непознатото и към далечните модели на [[Рококо]] и европейските форми на азиатското изкуство. По този начин се цели овладяване на силата на въображението да предвижда и да се освобождава от действителността.