Луи XIV: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишна скоба
Ред 39:
 
== Произход и раждане ==
Луи XIV е роден на [[5 септември]] [[1638]] година в кралския замък в [[Сен Жермен ан Ле]] като първото дете на [[Луи XIII]] и [[Ана Австрийска]]. Раждането му идва след 23 години бездетие на отчуждените един от друг кралски съпрузи и е прието от съвременниците му като божи дар. По тази причина той е наречен ''Луи Дийодоне'' (''Louis-Dieudonné'', „Луи, дарен от Бога“).{{hrf|Bremond|1908|381-382}}, като първороден син той получава традиционната титла на френските престолонаследници, ''[[дофин]]''.{{hrf|Bluche|1990|11}} През 1640 г на Луи XIII и Ана Австрийска се ражда втори син [[Филип АнжуI Орлеански]], който след смъртта на чичо си [[Гастон Орлеански]] става херцог на [[Орлеан]].
 
Луи XIV е потомък на няколко видни европейски династии. По бащина линия е внук на френския крал [[Анри IV]] и [[Мария Медичи]], а по майчина — на испанския крал [[Филип III Испански|Филип III]] и [[Маргарита Австрийска (1584-1611)|Маргарита Австрийска]], и двамата от рода на [[Хабсбурги]]те. Така той е потомък на множество исторически фигури, като императорите на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] [[Карл V]] и [[Фридрих I Барбароса]]; други негови предци са първите монарси на обединена [[Испания]], [[Фердинанд II Арагонски|Фердинанд]] и [[Исабела Кастилска|Исабела]], както и [[Рюрик]], основателят на първата руска династия. Той е потомък и на бургундския херцог [[Шарл Смели]], на поета [[Шарл Орлеански]] и на последният известен кондотиер [[Джовани деле Банде Нере]]. По-важен за претенциите му към трона е прекият му произход от [[Луи IX (Франция)|свети Луи]], а чрез него — от първия френски крал [[Юг Капет]]. Предците на Луи XIV, десет поколения назад, имат различен етнически произход — 28% [[французи|френски]], 26% [[испанци|испански]], 11% [[Германия|германски]], 10% [[португалци|португалски]], както и [[италианци|италиански]], [[славянски народи|славянски]], [[англичани|английски]], [[Савоя|савойски]] и [[Лотарингия|лотарингски]].{{hrf|Carretier|1980}}
Ред 46:
Поради късното раждане на престолонаследника Луи XIII се разпорежда в случай, че синът му наследи престола малолетен, страната да бъде управлявана от регентски съвет. След смъртта на Луи XIII четиригодишният Луи XIV официално става крал, а майка му Ана Австрийска става едноличен регент. В действителност държавното управление поема първия министър, кардинал Джулио Мазарини, когото висшата аристокрация и гражданите не харесват заради нефренския му произход (Мазарини е италианец). Мълвата твърди, че Мазарини е бил любовник на кралицата/регентка в продължение на много години, до смъртта си.
 
След края на [[Тридесетгодишната война]] ([[1618]]-[[1648]]) във Франция избухва първото възстаниевъстание наречено [[Фронда]] (въстание срещу френското правителство). То е провокирано от политиката на кардинал Мазарини, който продължава линията на управление на предшественика си, кардинал Ришельо, с която иска да увеличи властта на короната за сметка на благородниците. През [[1648]] г. той налага данък на членовете на Парижкия парламент, които са почти изцяло аристократи или богати граждани. Членовете на парламента не само отказват да платят, но и отменят всички останали финансови декрети на кардинала. Мазарини отвръща като заповядва парламентаристите да бъдат задържани, което види до бунт в [[Париж]] и на 10-годишният тогава Луи и придворните му се налага да бягат от града. След подписването на [[Вестфалски мирен договор|Вестфалския мирен договор]], втори братовчед на краля Луи дьо Бурбон/ принц дьо Конде, възглавява френската армия, за да помогне на Луи XIV и неговият двор. През януари [[1649]] г. Конде обсажда [[Париж]] и последващият мир в Рюл временно прекратява конфликта.
 
== Лично управление ==