Прадо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 112:
== Постоянни колекции ==
=== Обща характеристика ===
В Прадо се намира най-голямата колекция от картини на испански майстори. Известен е като един от музеите с най-пълни колекции на испански класици [[Ел Греко]], [[Франсиско Гоя|Гоя]], [[Диего Веласкес]], [[Бартоломе Естебан Мурильо|Мурильо]] в света.▼
Фондът на музея е създаден от 3 основни източника:
* сбирките от картини на испанските крале;
Line 124 ⟶ 122:
=== Испанска живопис ===
▲В Прадо се намира най-голямата колекция от картини на испански майстори. Известен е като един от музеите с най-пълни колекции на испански класици [[Ел Греко]], [[Франсиско Гоя|Гоя]], [[Диего Веласкес]], [[Бартоломе Естебан Мурильо|Мурильо]] в света.
Живописта на Испания, която е най-значителната част от пинакотеката, включва произведения от XII – XIX век. От периода XVI – XIX век големите художници са и придворни живописци. В кралските сбирки широко са представени най-добрите произведения на испанската школа.
Интерес представляват фреските от църквата „Сан Бауделио де Берланга“ в Сория, фрагментите от капелата „Санта Круз де Мадеруело“ в Сеговя от XII век, както и платната на [[Хайме Уге]] (XV век), [[Педро Беругете]] (XV век), [[Алонсо Санчес Куельо]] – XVI век
Прадо притежава чудесни платна от XVII век – “Непорочното зачатие “ на [[Франсиско Сурбаран]], „Благославящия Христос“, творбите на [[Хосе де Рибера]] „Троица“, „Мъченичеството на Свети Филип“, платната на [[Мурильо|Бартоломео Естебан Мурильо]] „Светото семейство с птичка“, „Добрият пастир“.
==== [[Ел Греко]] ====
[[Файл:Francisco de Goya y Lucientes 054.jpg|ляво|мини|„Семейството на Карлос IV“]]▼
[[Ел Греко]] е прекрасно представен в колекцията на музея „Поклонението на пастирите“, „Благовещение“, „Коронясването на Дева Мария“ и др.
<center><gallery caption="">
Image:La huida a Egipto (El Greco).jpg | „''Бягство в Египет''“, 1570,
Image: Annunciation by El Greco (1570-1575, Prado).jpg| „Благовещение“, 1572
Image: Fábula (El Greco, c. 1600).jpg| „Алегория на испанска пословица“, 1580
Image: |
</gallery></center>
==== Веласкес ====
Веласкес е представен с „Триумфът на Бахкус“, „Ковачницата на Вулкан“, „Менини“ – шедьовър на световното изкуство, „Поклонението на влъхвите“.
<center><gallery caption="">
Image: Velázquez - Adoración de los Reyes (Museo del Prado, 1619).jpg| „Поклонение на влъхвите“, 1619
Image: Cabeza de apóstol, by Diego Velázquez.jpg| „Глава на апостол“
Image: Velázquez - Caballero, Francisco Pacheco (Museo del Prado, c. 1622).jpg| „Портрет на Франсиско Пачеко“,1622
Image:Retrato de hombre joven, by Diego Velázquez.jpg| „Портрет на млад човек“
Image:Felipe IV de negro.jpg|„Филип ІV в черно“
Image:Retrato de Felipe IV en armadura, by Diego Velázquez.jpg|„Филип ІV с доспехи“,1626
</gallery></center>
==== Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес ====
* '''Гоблени'''
През 1774 г. художникът на краля, [[Антоан Рафаел Менгс]]
▲През 1774 г. художникът на краля, [[Антоан Рафаел Менгс]] го кани да работи в двора като автор на проекти за гоблени. В 1776 г. с помощта на шурея си Франсиско Байеу, става художник към Кралската манифактура за гоблени „Санта Барбара“ в Мадрид. За нея той работи в продължение на 15 години (до 1791 г.), създавайки многобройни проекти. Сред тях са: „Закуска на брега на Мансанарес“, „Лекарят“, „Слънчобран“, „Поляната на Сан Исидоро“. С тях става известен. Но вместо превзетата замечтаност на митологията, по маниера на френските имитатори на Рубенс, той смело черпи сюжети от Испания – неща, идващи от собствените му преживявания. „От дистанцията на времето, бихме казали, че той е направил очевидния избор, но за своето поколение, в двор, доминиран от търговци на криворазбран класицизъм това е новаторство, което би хрумнало единствено на гений като Гоя. Но не само сюжетите му са дразнели завистливите му конкуренти, а и декоративните качества на проектите му, великолепното изобразяване на обем и силует в странно ориенталски дизайн..... Макар и рисувани с извънредна бързина, сериите проекти за гоблени илюстрират за първи път заразяващата виталност, която четката му придава на всичко…“ (Томас Крейвън)
Рисунка за гоблен за зимната резиденция на бъдещия крал Карлос IV и кралица Мария Луиза. Завършения гоблен е закачен в трапезарията им в двореца Прадо.
Line 148 ⟶ 160:
„Брилянтно цветен, очарователно обагрен, той е много повече от невинна декорация. Кокетната девойка, чиято усмивка грабва погледа и нейния обожател са реалистично изобразени, като е избегната сантименталността – нещо, което ще се развива в последващите работи на Гоя за Кралската манифактура за гоблени.“ (Ричард Шикел – „Светът на Гоя“)
* '''Гравюри'''
През 1778 г. испанският крал Карлос III нарежда на няколко художници, между които и Гоя, да направят гравюри по картините от колекция му. Поръчката се оказва важна за художника, тъй като му дава възможност да се запознае с изкуството на Диего Веласкес, което оказва силно влияние върху него. Благодарение на тази си работа, художникът усвоява основите на офортната техника. На 5 юли 1780 Франсиско Гоя е приет за член на Кралската Академия „Сан Фернандо“ с картината „Разпятие“.
Line 164 ⟶ 177:
Испания настъпва икономически упадък. От велика държава, в която „слънцето никога не залязвало“, тя се превръща в обедняла и разорена, разкъсвана от вътрешни размирици. Испанският народ, потискан векове от феодалния гнет, се надига на борба за свобода и национална независимост. Гоя е свидетел на неговото страдание и този факт определя характера на неговото творчество, в което се редуват крайно отчаяние и безграничен оптимизъм. Творческият път на художника е сложен и пълен с противоречия. Той рисува обикновените хора и техния живот, а в същото време е придворен художник на испанските крале Карл ІV и Фердинанд VІІ и многократно рисува членове на кралската фамилия и висшата испанска аристокрация.
* '''серията „[[Капричос]]“'''
Гоя казва: „ Живописта, като поезията, си избира материала, който може да използва най-добре за своите цели. Тя обединява и концентрира в едно фантастични образи, обстоятелства и характери, които природата е разпиляла сред море от индивидуалности. Благодарение на мъдрата и находчива комбинация, художникът заслужава титлата СЪЗДАТЕЛ и престава да бъде обикновен и незначителен подражател.”
Line 175 ⟶ 189:
„Сънят на разума ражда чудовища“, „Автопортрет в лошо настроение и със злъчен поглед“, Много има за глозгане", "Казват „да“ и дават ръката си на първия срещнат... Това е една маскирана принцеса, която после ще се държи като кучка..." са имената на някои офорти. „Срамотният... Лицата на някои мъже са най-неприличната част от цялото им тяло“, „Никой не се познава... Светът е маска – лицето, дрехите и гласът, всичко е престорено; всички искат да изглеждат не такива, каквито са; всички се мамят и никой не се познава“.
[[Файл:„Сънят на разумът ражда чудовища”-Франсиско де Гоя.jpg
Текст към отпечатъка в Прадо: „Фантазията, изоставена от разума ражда невъзможни чудовища: обединен с нея, тя е майка на изкуствата и извора на нейните чудеса...“ Прилепите символизират невежеството, бухала – глупостта. Те нападат художника, а риса – символ на мъдростта, вижда пътека в тъмнината... Гравюрата може да се интерпретира и като обвързване на Гоя с творческия процес и романтичния дух – освобождаването на въображението, емоциите и дори кошмарите.
Line 183 ⟶ 197:
Цялата сбирка от около 80 отпечатъка изобразява теми като проституция, вещерство, суеверия, сатирична критика на политици, духовенство и доктори. Почти половината образи третират темата за магиите и то в подигравателен смисъл, което значи, че Гоя влага повече от един смисъл в тях. Някои писатели наричат този символичен и многостранен език на Гоя „код“. През призмата на учението на Фройд, съвременния зрител от 21ви век търси значението на тези гравюри срещу истинското значение, което Гоя е вложил в тях през 18ти век.
* '''Портрети'''
Гоя рисува човешките форми, облени в светлина, както никой преди него. „Голата Маха“ и „Облечената маха“ (1798 – 1805), за които му позира херцогиня Алба, са най-популярните му картини. Без каквито и да е претенции, алегорично или митологично внушение, „Голата Маха“ е първата тотално и откровено натурална гола фигура в естесвен ръст в западноевропейското изкуство. Тя предизвиква огромно възмущение в испанското общество.▼
<center><gallery caption="">
▲Гоя рисува човешките форми, облени в светлина, както никой преди него. „Голата Маха“ и „Облечената маха“ (1798 – 1805), за които му позира херцогиня Алба, са най-популярните му картини. Без каквито и да е претенции, алегорично или митологично внушение, „Голата Маха“ е първата тотално и откровено натурална гола фигура в естесвен ръст в западноевропейското изкуство. Тя предизвиква огромно възмущение в испанското общество
Image: Francisco Bayeu, por Goya.jpg| „Портрет на Франсиско Байо“, 1795 г.
Image: Francisco de Goya y Lucientes 048.jpg| „Млекарката“
Image:Los duques de Osuna y sus hijos.jpg|
Image:Retrato de la Marquesa de Santa Cruz.jpg
</gallery></center>
Гоя се утвърждава като изключително добър портретист – известният групов кралски портрет от картината „Семейството на Карлос ІV“ (1800) е свързан с ранния период от живота на художника.
Line 198 ⟶ 217:
Както и при „Менините“, и тук художникът е изобразен рисувайки върху платното си. Но докато у Веласкес дворцовия интериор е топъл и атмосферичен, при Гоя като че ли сме застрашени от задушаване – кралското семейство е застанало като на сцена пред публика, а художникът, потънал в сянка, с ехидна усмивка ни сочи „Погледнете ги и преценете сами!“
==== Художници на ХІХ век ====
Сред картините, изложени в сградата Касон дел Буен Ретиро, са произведения на известни испански творци от XIX век: Висенте Лопес, Карлос Луис Рибера, Хосе Апарисио, Хосе де Мадрасо, Валериано Домингес, Карлос де Аес, Хосе Гуриерес де ла Вега, Рамон Марти Алсина, Едуардо Росалес, Мариано Фортуни.
| |||