Прадо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 151:
==== Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес ====
 
[[ФайлКартинка:Francisco de Goya y Lucientes 054017.jpg|миниright|„Семействотоthumb|280px|''„Слънчобранът“'', 1777 г. – напроект Карлосза IV“гоблен]]
 
* '''Гоблени'''
През 1774 г. художникът на краля, [[Антоан Рафаел Менгс]] кани Гоя да работи в двора като автор на проекти за гоблени. В 1776 г. с помощта на шурея си Франсиско Байеу, става художник към Кралската манифактура за гоблени „Санта Барбара“ в Мадрид. За нея той работи в продължение на 15 години (до 1791 г.), създавайки многобройни проекти. Сред тях са: „Закуска на брега на Мансанарес“, „Лекарят“, „Слънчобран“, „Поляната на Сан Исидоро“. С тях става известен. Но вместо превзетата замечтаност на митологията, по маниера на френските имитатори на Рубенс, той смело черпи сюжети от Испания – неща, идващи от собствените му преживявания. „От дистанцията на времето, бихме казали, че той е направил очевидния избор, но за своето поколение, в двор, доминиран от търговци на криворазбран класицизъм това е новаторство, което би хрумнало единствено на гений като Гоя. Но не само сюжетите му са дразнели завистливите му конкуренти, а и декоративните качества на проектите му, великолепното изобразяване на обем и силует в странно ориенталски дизайн..... Макар и рисувани с извънредна бързина, сериите проекти за гоблени илюстрират за първи път заразяващата виталност, която четката му придава на всичко…“ (Томас Крейвън).
Line 178 ⟶ 177:
 
* '''серията „[[Капричос]]“'''
[[Файл:„Сънят на разумът ражда чудовища”-Франсиско де Гоя.jpg|мини|„Сънят на разумът ражда чудовища“]]
От 1794 г. Франсиско Гоя започва работа по гравюрите от серията „Капричос“ (капризи, прищевки, игри на въображението). Той прибавя кратки обяснения към всяка от гравюрите в ръкопис, запазен в музея Прадо. Това много помага да си обясним неговите често неразгадаеми значения, както и заглавията им. Като цялостен акцент на цикъла остава мотото на 43-тия офорт: „Сънят на разума ражда чудовища“.
 
Ред 189:
 
„Сънят на разума ражда чудовища“, „Автопортрет в лошо настроение и със злъчен поглед“, Много има за глозгане", "Казват „да“ и дават ръката си на първия срещнат... Това е една маскирана принцеса, която после ще се държи като кучка..." са имената на някои офорти. „Срамотният... Лицата на някои мъже са най-неприличната част от цялото им тяло“, „Никой не се познава... Светът е маска – лицето, дрехите и гласът, всичко е престорено; всички искат да изглеждат не такива, каквито са; всички се мамят и никой не се познава“.
[[Файл:„Сънят на разумът ражда чудовища”-Франсиско де Гоя.jpg|мини|„Сънят на разумът ражда чудовища“]]
 
Текст към отпечатъка в Прадо: „Фантазията, изоставена от разума ражда невъзможни чудовища: обединен с нея, тя е майка на изкуствата и извора на нейните чудеса...“ Прилепите символизират невежеството, бухала – глупостта. Те нападат художника, а риса – символ на мъдростта, вижда пътека в тъмнината... Гравюрата може да се интерпретира и като обвързване на Гоя с творческия процес и романтичния дух – освобождаването на въображението, емоциите и дори кошмарите.
Line 196 ⟶ 195:
 
Цялата сбирка от около 80 отпечатъка изобразява теми като проституция, вещерство, суеверия, сатирична критика на политици, духовенство и доктори. Почти половината образи третират темата за магиите и то в подигравателен смисъл, което значи, че Гоя влага повече от един смисъл в тях. Някои писатели наричат този символичен и многостранен език на Гоя „код“. През призмата на учението на Фройд, съвременния зрител от 21ви век търси значението на тези гравюри срещу истинското значение, което Гоя е вложил в тях през 18ти век.
[[Файл:Francisco de Goya y Lucientes 054.jpg|мини|280п|„Семейството на Карлос IV“]]
 
* '''Портрети'''
Гоя рисува човешките форми, облени в светлина, както никой преди него. „Голата Маха“ и „Облечената маха“ (1798 – 1805), за които му позира херцогиня Алба, са най-популярните му картини. Без каквито и да е претенции, алегорично или митологично внушение, „Голата Маха“ е първата тотално и откровено натурална гола фигура в естесвен ръст в западноевропейското изкуство. Тя предизвиква огромно възмущение в испанското общество.
Line 203 ⟶ 202:
Image: Francisco Bayeu, por Goya.jpg| „Портрет на Франсиско Байо“, 1795 г.
Image: Francisco de Goya y Lucientes 048.jpg| „Млекарката“
Image:Los duques de Osuna y sus hijos.jpg| Семейството на херцог Осуна
Image:Retrato de la Marquesa de Santa Cruz.jpg|маркиза де Санта Круз
</gallery></center>
 
Line 216 ⟶ 215:
 
Както и при „Менините“, и тук художникът е изобразен рисувайки върху платното си. Но докато у Веласкес дворцовия интериор е топъл и атмосферичен, при Гоя като че ли сме застрашени от задушаване – кралското семейство е застанало като на сцена пред публика, а художникът, потънал в сянка, с ехидна усмивка ни сочи „Погледнете ги и преценете сами!“
 
* „Черните картини“
Гоя се заселва в къща, която става известна под името „Къщата на глухия“ (Quinta del Sordo). Стените на този дом художникът украсява с мрачни картини, породени от собствените му кошмари. Гоя ги рисува с маслени бои, направо върху мазилката. Изображения, наречени „Черните картини“ (Pinturas Negras), са запазени благодарение на банкера Емил д′Ерланже, който през 1873 г. купува „Къщата на глухия“ и ги сваля от стените.Сега са в Прадо.
{{Gallery|align=center|width=150 |height=200 |lines=3
|File:Saturno devorando a sus hijos.jpg|alt1=He eats his young.|(''Сатурн изяжда сина си''),, 1819-1823
|File:Goya Dog.jpg|alt8=A dog looks up.|(''Куче''), , 1819-1823
|File:2 alte Männer, um 1821-23.jpg|alt9=Two old men standing| ''[[Двама стари мъже]]'', 1819-1823
|File:Hombres leyendo.jpg|alt10=A group of men reading| ''[[Четящи мъже]]'', 1819-1823
|File:Judith y Holofernes.jpg|alt11=She has a knife|''[[Юдит и Олоферн]]'', 1819-1823
|File:Mujeres riendo.jpg|alt12=Two women laughing at a man| ''[[Смеещи се жени]]'', 1819-1823
|File:Cabezas en un paisaje.jpg|alt15=Four faces, against a mountain.|„Четири лица пред планински пейзаж“
|File:La Leocadia (Goya).jpg|alt14=A woman leans on a fence|Leocadia, 1819-1823
}}
Наред с „Черните картини“, Гоя работи и по последния си голям графичен цикъл, който озаглавява „Диспаратес“ (безсмислици).
 
==== Художници на ХІХ век ====