Сонет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Източници |
||
Ред 8:
== Структура и звукова организация ==
Сонетът се състои от 14 метрически обособени стиха<ref>[https://www.britannica.com/art/sonnet Енциклопедия Британика]</ref>, които в своята оригинална италианска форма са разпределени в четири кратки строфи: два катрена (две четиристишия) и два терцета (две тристишия)<ref>[https://www.britannica.com/art/sonnet Енциклопедия Британика]</ref>. Катрените и терцетите се свързват помежду си по хармонично балансиран начин, който съдържа пропорции, близки до „златното сечение“.
Метриката на сонета е различна при конкретните езици: в английския и немския това е потостъпният ямб, във френския – александринът, а в латинския (следователно и при [[Романски езици|романските езици]]: италиански, испански и португалски) – единадесетосричният стих.
Ред 18:
Звуковата организация на сонета е подчинена на своя вътрешна йерархия, според която затворените рими са по-съвършени от отворените. Тъкмо на базата на съчетанията от рими са ограничени различните типове сонети:
- ''италиански или петраркистки'' (с римна схема abba/abba/cde/cde
- ''френски или ронсарски'' (abba/abba/ccd/ede или abba/abba/ced/eed)
- ''английски, елизабетински или шекспировски'' (abab/cdcd/efef/gg)<ref>[https://www.britannica.com/art/sonnet Енциклопедия Британика]</ref>, с разновидност, отнесена към Спенсър (abab/cdcd/efef/gg)<ref>[http://www.thefreedictionary.com/Spenserian+sonnet Spenserian sonnet]</ref>.
Допълнително изящество придава на сонета и редуването на отворини и затворени рими – на „затворени“ катрени съответстват „отворени“ терцети. За вътрешната съгласуваност на формата допринася балансът между двете стихови системи, които образуват сонета: главната, състояща се от катрени, и вторичната, която обичайно се състои от две терцини, а английския вариант – от катрен и куплет.
| |||