Уикипедия

Производство на компютри в България: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 143:
В края на 70-те и началото на 80-те години започва да си пробива път идеята, че е по-добре да се копира напълно. По онова време водещата компютърна компания в света е [[IBM]] и нейните машини и софтуер (в частност [[DOS/360|операционната система]]) се ползват навсякъде. Американските компютри според предназначението и размера си са: [[Мейнфрейм компютър|големи машини]], [[Миникомпютър|мини машини]] и [[Микрокомпютър|микро машини]]. България купува машина на IBM, инженерите от ЦИИТ я разглобяват и правят подобна, но с логиките и със софтуера на IBM. Продуктът се нарича с [[Евфемизъм|евфемизма]] „''аналог“''. Особеното в българския подход е, че цялата изследователската и развойна дейност започва да се свежда до копиране, за да може „бързо да настигнем западните фирми“.<ref name = "Srebrev">Сребрев С., „История на създаването на българските миникомпютри и системите с тях“ http://bbaeii.webnode.com/bylg-electronica-i-inormatika/</ref> На секретен пленум на ЦК на БКП Тодор Живков съобщава, че 57% от приложния научен продукт в българската икономика е зависим от УНТР на ДС, при което икономическият ефект от работата на УНТР на ДС за периода 1981-1985 г. се изчислява в размер на 580 милиона долара годишно. <ref name = "Argirov"> Аргиров Г. „С носна кърпичка наш разузнавач задига най-модерния пеницилин“ </ref> При изброяване в <ref name = "Zarkov"> Зарков И., „Развитие на микроелектрониката у нас“, Радио, Телевизия, Електроника, бр. 6, 1990 </ref> на българските изделия, разработени от ИМЕ (Институт по Микроелектроника), 80% от устройствата са ''с аналог'' т.е. копирани. При копирането на някои продукти се стига дори до купуване на крадена фирмена документация, какъвто е случая с копирането на ИЗОТ 1056С.(<ref name = "Srebrev"></ref>, с.39 – 40) Документи за копирането липсват, защото архивите на предприятията са унищожени, но има косвени доказателства, а в случая с [[Правец (компютри)|компютрите Правец]] и веществени, благодарение на техните потребители. Инженерните кадри, работили в институтите по това време, просто нямат избор и не могат да бъдат обвинявани за практиката на копиране, защото държавата-работодател им плаща за това.
 
Почти всички български административни ръководители от стопанската и научна сфера от този период демонстрират в мемоарите си не само липса на знания, но и пълно неразбиране на проблема. Например, в {{hrf|Боянов|2014|20}} авторът твърди, че не може да се говори за копиране в случаите, когато липсват прототипи и оригинални градивни елементи (ембаргови) и само от 3 до 5% от влаганите детайли са западно производство, като напълно игнорира основните критерии за патентна чистота – наличие на „новост“ и липса на „очевидност“. Според него по-правилно било да се каже, че са се търсели български ''аналози'' на определени изделия и в резултат понякога параметрите на българските аналози се оказвали дори по-добри, като за пример дава Изот 1036С. В този смисъл обаче, архитектурата на [[Изот 1036C]] и особено модификацията му не представляват ''аналог'', въпреки че са съвместими с ІВМ РС. През 19701973 г. при процеса Honeywell срещу Sperry Rand срещу Honeywell, основният аргумент на защитата на Honeywell за анулиране на патента на John Eckert и John Mauchly за първия универсален компютър ENIAC <ref name = "ENIAC">Eckert J. P., Mauchly J. W., "Electronic Numerical Integrator and Computer", ''US Patent and Trademark Office'', US Pat. No. 3,120,606, filed Jun. 26, 1947, granted Feb. 4, 1964</ref> са разговориразговорите между John Mauchly и John Atanasoff (не прототипи и подмяна на оригинални, ембаргови градивни елементи).
 
==== Изот ====
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Производство_на_компютри_в_България“.