Битка при завоя на Черна: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 9:
[[Файл:BASA-1155K-1-324-3-Rayko Aleksiev.jpg|ляво|мини|250п|Български картечен взвод при завоя на Черна]]
През август 1916 година българските войски провеждат настъпателната [[Леринска операция]]. След нейното преустановяване силите на Антатата предриемат контранастъпление. Те заемат [[Каймакчалан]] на [[2 октомври]] и продължават към [[Битоля]].
В района на завоя на Черна в края на септември 1916 г. е заела набързо позиции на отбрана българската 8-а пехотна Тунджанска дивизия. Тя поема главната тежест на боевете. Завоят на Черна обаче се превръща в сражение на почти цялата Българска армия на Солунския фронт, защото тук последователно в месомелачката са вкарвани цели 14 български пехотни полка от 4 различни дивизии. Помощ на Българската войска оказват и съюзните ѝ германски войски, които изпращат 2 свои полка и други инженерни и артилерийски части. От българските и германските войски в завоя на Черна по-късно възниква 302-ра дивизия, която е с немски щаб, но с почти изцяло български състав.
На 5 октомври 1916г. сръбските войски правят първи опит да преминат реката. Слаби техни части достигат десния бряг на Черна,но са контраатакувани успешно. Сърбите са разбити, оставят даже пленници и отстъпват. На 6 октомври
На 14-15 октомври
На 18 октомври
През май 1917 г. съглашенците правят втори опит да пробият българския фронт в района на завоя на Черна. Тези опити са част от пролетната офанзива на войските на Антантата по целия фронт в Македония. Настъплението на Антантата в завоя на Черна започва след краха на английските атаки през април-май с.г. В тази голяма атака участват френски, италиански и руски войски.Това са 54-ти френски колониален полк и 3-ти руски полк. Сутринта на 9 май
Загубите на френско-италианските и руските войски в завоя на Черна в боевете на 9 май
Българските загуби в този район са само 1 605 офицери и войници. /пак там, с.101/
[[Файл:Cherna_Serbian_Troops_IWW.jpg|right|thumb|250px|Сръбски части на Черна]]
На 11 май 1917 г. настъплението на съглашенците в завоя отново е възобновено. Атаката им е отбита с артилерийски огън, а на някои места и с ръкопашни схватки. Следобяд на този ден има повторна атака на противника, която пак е отблъсната, но само с огъня на българските и германските артилерийски батареи.
Последният опит за пробив на отбраната в завоя е предприет на 17 май
С краха на атаката на 17 май
В хода на пролетните боеве в завоя на Черна героично загива и големият български офицер Борис Дрангов - роден в Скопие, тогава командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк. На 26 май
Загубите на противниците в тази битка и до днес остават неизвестни. Сигурно е, че те са огромни. По спомени на съвременници, участници в жестоките боеве, Черна става Червена, защото е обилно полята от кръвта на загиналите бойци от различни националности. Най-много жертви дават българите, които трудно се окопават в каменистата почва в района, изпитват постоянно недостиг на снаряди и боеприпаси, бият се винаги с по-малко сили и сръбските войски, които са добре въоръжени, особено с френска тежка артилерия и напират безогледно в атаки, кърваво отбивани от техния противник. Българските полкове в завоя на Черна се топят и загубите им са ужасяващи. Особено пострадала е 8-а пехотна дивизия, остатъците от която след края на боевете са изведени на почивка в Сярско-Егейска Македония.
Споменът за завоя на Черна остава неизличим в българската военна летопис и до днес. За Черна са писани най-много разкази от периода на войната. През
== Източници ==
|