Разлика между версии на „Наборна военна служба в България“

(Наборна военна служба)
 
Задължителната военна служба във въоръжените сили на България възниква със създадения през 1881г закон за военните сили на Княжество България.С него всички мъже поданици на княжеството подлежат на задължителна военна повинност за срок от две години след което преминават в запас и могат да бъдат повиквани по време на война но и на маневри в мирно време .След Съединението на Кнажество България с Източна Румелия от 1885 с указ на княз Александър I закона започва да се простира и върху мъжкото население на източнорумелийските области за което султана на Османската империя поради юридическия статут на областта и васалния спрямо османската държава характер на българското княжество дава съгласието си за това през 1886г с подписания Топханенски акт. По време на водената Сръбско - българска война 1886г цялото население на Княжеството и Румелия е мобилизирано в Българската земска войска..Задължителната военна служба продължава да се изпълнява до края на 19 век , така и в началото на 20 век със създаването на институцията на военните окръжия през 1901г.
===В Царство България 1908-1946===
След обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908г българската държава вече е независима и суверенна не е васална на Османската империя а княжество България се преименува в царство България и се премахва правилото османският султан да дава съгласието си относно военните закони на страната По време на избухналата през 1912г [[Балканска война]] с оглед усъвършенствуване на попълването на Българската войска с наборници са създадени наборни комисии към новосъздадените военноинспекционни области в следствие на което са попълнени с наборни рекрути три български армии участвали в боевете срещу османските войски. През [[Първата световна война]] се създава отдел за военната повинност към Щаба на Войската ръководен от зам.начлник на щаба което улеснява повикването на наборниците и запасните чинове в трите български армии които взимат участие в трите фронта на Балканския полуостров в периода 1915-1918г. През 1915г Щаба на войската разширява системата на задължителна военна повинност като разделя запасняците на четири категории.Съгласно подписания през 1919г [[Ньойски мирен договор]] Царство България няма право да притежава наборна армия и се прминава към система на комплектуване на армията на доброволен принцип като доброволците заедно с пограничната стража могат да бъдат с чиленост до 100 хил.души. Въпреки всичко от 1932г започват да се практикуват наборни рекрути зад гърба на Ньойския договор което поради рязката промяна в геополитическата обстановка и възхода на тоталитарните държави след 1930г - Германия начело с [[Адолф Хитлер]] ,Италия начело с [[Бенито Мусолини]] и СССР начело с [[Йосиф Сталин]] държавите победителки в лицето на Великобритания и Франция не се противопоставят на нарушенията на мирния договор.Популярността и настъплението на тоталитарните държави в Европа и техния натиск за промяна на статуквото изградено от Антантата с версайската мирна система от 1919г води през 1938г до премахване на военните клаузи на Ньойския мирен договор с подписването на Солунското споразумение с което Царство България възстановява задължителната военна служба на наборен принцип.С избухването на [[Втората световна война]] през 1939г през януари 1940 са въведени изменения в устройствения закон за военните сили на Царство България с който на военнослужещите на задължителна военна служба се издава непосредствено преди постъпването им във войсковите поделения военна книжка от военното окръжие по местожителство която е именувана образец номер 19. Съгласно същите промени във военния закон задължителната военна служба се изпълнява в Българската войска и трудови войски. През 1941г след присъединятането на България към подписания от нацистка Германия,фашистка Италия и Япония Тристранен пакт са издадени разпореждания на министъра на войната с които са увеличени дивизионните области от 4 на 5 рекрутиращи българското население живеещо в зоните вклюващи завзетите от българската армия и администрация съгласно Директивата на Вермахта източна част на [[вардарска Македония]] и [[Беломорието]] в частта му между реките Струма и Марица. През май 1941г започва повикването на българите от [[южна Добруджа]] в Българската войска.С поражението на германските войски при Москва -декември 1941г се налага изтегляне на германските военни части окупиращи източна Сърбия и изпращането им на източния фронт които трябва да бъдат заменени съгласно подписана българо-германска спогодба от български войски на което основание след допълнителни наборни рекрути с повикване на един редовен и части от два допълнителни набора е формиран от три дивизии [[Първи окупационен корпус]] изпратен да окупира източна Сърбия. През януари 1942г след като месец по рано България обявява война на САЩ и Великобритания със заповед на началник щаба на войската генерал [[Констанин Лукаш]] е обявена частична мобилизация на Българската войска в следствие на което в редица военни части са повикани наборници от набори подлежащи на повикване през следващата година както и предишни набори и системата на наборни рекрути в армията в много случаи няма последователост. През април 1944г е гласуван нов закон за военните сили на Царство България. През септември 1944г след обявяването на война на нацистка Германия и извършения [[Деветосептемврийски преврат]] новото правителство на ОФ начело с [[Кимон Георгиев]] обявява обща мобилизация на Българската народна войска а също така се променя с нови положения закона за военните сили на Царство България с което се създават като части на редовната армия гвардейските части съставени от доброволци които също са на наборен принцип за които е предвидено младежите постъпващи в тези части да имат навършени 18г на не 20г както е условието за задължителната военна служба в останалата част от редовната армия а освен това в гвардейските части могат да служат и жени . Със същите промени е решено военнослужещите участващи във войната да имат специален документ за самоличност - Бойна лична карта която е единствения документ за самоличност в оперативната зона освен военна книжка. По време на бойните действия против [[нацистка Германия]] в [[Югославия]] , [[Унгария]] и [[Австрия]] във водената [[Отечествена война на България]] [[1944]]-[[1945]]г в двете фази на войната в трите български армии участват както наборни войници от наборите 1920,1921,1922 и 1923 намиращи се на действителна военна служба в Българската войска към 9 септември 1944г , така и наборни войници от повикания в средата на септември 1944г набор 1924г , и запасни от наборите 1906 до 1919г а гвардейските части наборни войници от наборите 1924,1925 и 1926г.
 
===В Народна република България 1946-1990===
Съгласно подписания [[Парижки мирен договор(1947)]] [[Народна република България]] има право на 65 хил души армия при запазване на задължителната военна служба.Действащият закон за воанните сили на царството е променен в закон за военните сили на НРБ а от 1950г възрастта на повикване на редовна военна служба е намалена от 20г на 18г.Променя се и редът на издаване на военната книжка на военнослужещите на редовна военна служба при който тя се издава при постъпване във войсковото поделение а не както дотогава преди това от военното окръжие. През 1953г е създадена нова система на военни окръжия като за всяка околия има по едно военно окръжие а за София 5 регионални подчинини на столично военно окръжие.През 1958 е гласуван от 29 обикновено народно събрание Закон за всеобщата военна служба с който всички мъже граждани на НРБ от 18 до 28г подлежат на Редовна военна служба от две години за завършилите средно образование а за завършилите висше обарзование срока е 1г и 6 месеца като те служат в Школи за запасни офицери а всички мъже след изслужване на редовната си военна служба подлежат на повикване в на служба в запаса до 55г за войниците и младшите офицери и 60г за старшите офицери докато жените водещи се на военен отчет в запаса имат пределна възраст за това за войниците 45г за младшите и старшите офицери 55г. Българските наборни военнослужещи взимат участие ежегодно в учения на подписания през 1955г [[Варшавски договор]] на който НРБ е член до 1991г неотклонно . Наборни военнослужещи от БНА участват във военни операции на Варшавския пакт като интервенцията по време на [[Пражка пролет]] 1968 г в [[Чехословакия]] , през периода на т. нар. [[Възродителен процес]] 1984-1989 в операции срещу турски терористи и вълнения на турско населения участват български военни части както и вътрешни войски съставени и от наборни военнослужещи. През 1954г наборната военна служба се изпълнява и в транспортни войски а от 1985 след създаването им и във войските на министерство на вътрешните работи наричани още вътрешни войски. През годинте на социализма ежегодно се организират учебно-мобилизационни мероприятия наричани още запас на които преминават повечето български граждани. Най голяма численост и размах БНА получава по времето когато [[Тодор Живков;; е Гнерален секретар на Цк на БКП и Председател на Държавния съвет на НРБ Към 10 ноември 1989г Българската народна армия начислява 152 хил души 3/4 от които са наборни военнослужещи.
Анонимен потребител