Наборна военна служба в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 9:
След обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908г българската държава вече е независима и суверенна не е васална на Османската империя а княжество България се преименува в царство България и се премахва правилото османският султан да дава съгласието си относно военните закони на страната По време на избухналата през 1912г [[Балканска война]] с оглед усъвършенствуване на попълването на Българската войска с наборници са създадени наборни комисии към новосъздадените военноинспекционни области в следствие на което са попълнени с наборни рекрути три български армии участвали в боевете срещу османските войски. През [[Първата световна война]] се създава отдел за военната повинност към Щаба на Войската ръководен от зам.начлник на щаба което улеснява повикването на наборниците и запасните чинове в трите български армии които взимат участие в трите фронта на Балканския полуостров в периода 1915-1918г. През 1915г Щаба на войската разширява системата на задължителна военна повинност като разделя запасняците на четири категории.Съгласно подписания през 1919г [[Ньойски мирен договор]] Царство България няма право да притежава наборна армия и се прминава към система на комплектуване на армията на доброволен принцип като доброволците заедно с пограничната стража могат да бъдат с чиленост до 100 хил.души. Въпреки всичко от 1932г започват да се практикуват наборни рекрути зад гърба на Ньойския договор което поради рязката промяна в геополитическата обстановка и възхода на тоталитарните държави след 1930г - Германия начело с [[Адолф Хитлер]] ,Италия начело с [[Бенито Мусолини]] и СССР начело с [[Йосиф Сталин]] държавите победителки в лицето на Великобритания и Франция не се противопоставят на нарушенията на мирния договор.Популярността и настъплението на тоталитарните държави в Европа и техния натиск за промяна на статуквото изградено от Антантата с версайската мирна система от 1919г води през 1938г до премахване на военните клаузи на Ньойския мирен договор с подписването на Солунското споразумение с което Царство България възстановява задължителната военна служба на наборен принцип.С избухването на [[Втората световна война]] през 1939г през януари 1940 са въведени изменения в устройствения закон за военните сили на Царство България с който на военнослужещите на задължителна военна служба се издава непосредствено преди постъпването им във войсковите поделения военна книжка от военното окръжие по местожителство която е именувана образец номер 19. Съгласно същите промени във военния закон задължителната военна служба се изпълнява в Българската войска и трудови войски. През 1941г след присъединятането на България към подписания от нацистка Германия,фашистка Италия и Япония Тристранен пакт са издадени разпореждания на министъра на войната с които са увеличени дивизионните области от 4 на 5 рекрутиращи българското население живеещо в зоните вклюващи завзетите от българската армия и администрация съгласно Директивата на Вермахта източна част на [[вардарска Македония]] и [[Беломорието]] в частта му между реките Струма и Марица. През май 1941г започва повикването на българите от [[южна Добруджа]] в Българската войска.С поражението на германските войски при Москва -декември 1941г се налага изтегляне на германските военни части окупиращи източна Сърбия и изпращането им на източния фронт които трябва да бъдат заменени съгласно подписана българо-германска спогодба от български войски на което основание след допълнителни наборни рекрути с повикване на един редовен и части от два допълнителни набора е формиран от три дивизии [[Първи окупационен корпус]] изпратен да окупира източна Сърбия. През януари 1942г след като месец по рано България обявява война на САЩ и Великобритания със заповед на началник щаба на войската генерал [[Констанин Лукаш]] е обявена частична мобилизация на Българската войска в следствие на което в редица военни части са повикани наборници от набори подлежащи на повикване през следващата година както и предишни набори и системата на наборни рекрути в армията в много случаи няма последователост. През април 1944г е гласуван нов закон за военните сили на Царство България. През септември 1944г след обявяването на война на нацистка Германия и извършения [[Деветосептемврийски преврат]] новото правителство на ОФ начело с [[Кимон Георгиев]] обявява обща мобилизация на Българската народна войска а също така се променя с нови положения закона за военните сили на Царство България с което се създават като части на редовната армия гвардейските части съставени от доброволци които също са на наборен принцип за които е предвидено младежите постъпващи в тези части да имат навършени 18г на не 20г както е условието за задължителната военна служба в останалата част от редовната армия а освен това в гвардейските части могат да служат и жени . Със същите промени е решено военнослужещите участващи във войната да имат специален документ за самоличност - Бойна лична карта която е единствения документ за самоличност в оперативната зона освен военна книжка. По време на бойните действия против [[нацистка Германия]] в [[Югославия]] , [[Унгария]] и [[Австрия]] във водената [[Отечествена война на България]] [[1944]]-[[1945]]г в двете фази на войната в трите български армии участват както наборни войници от наборите 1920,1921,1922 и 1923 намиращи се на действителна военна служба в Българската войска към 9 септември 1944г , така и наборни войници от повикания в средата на септември 1944г набор 1924г , и запасни от наборите 1906 до 1919г а гвардейските части наборни войници от наборите 1924,1925 и 1926г.
▲ Съгласно подписания [[Парижки мирен договор(1947)]] [[Народна република България]] има право на 65 хил души армия при запазване на задължителната военна служба.Действащият закон за воанните сили на царството е променен в закон за военните сили на НРБ а от 1950г възрастта на повикване на редовна военна служба е намалена от 20г на 18г.Променя се и редът на издаване на военната книжка на военнослужещите на редовна военна служба при който тя се издава при постъпване във войсковото поделение а не както дотогава преди това от военното окръжие. През 1953г е създадена нова система на военни окръжия като за всяка околия има по едно военно окръжие а за София 5 регионални подчинини на столично военно окръжие.През 1958 е гласуван от 29 обикновено народно събрание Закон за всеобщата военна служба с който всички мъже граждани на НРБ от 18 до 28г подлежат на Редовна военна служба от две години за завършилите средно образование а за завършилите висше обарзование срока е 1г и 6 месеца като те служат в Школи за запасни офицери а всички мъже след изслужване на редовната си военна служба подлежат на повикване в на служба в запаса до 55г за войниците и младшите офицери и 60г за старшите офицери докато жените водещи се на военен отчет в запаса имат пределна възраст за това за войниците 45г за младшите и старшите офицери 55г. Българските наборни военнослужещи взимат участие ежегодно в учения на подписания през 1955г [[Варшавски договор]] на който НРБ е член до 1991г неотклонно . Наборни военнослужещи от БНА участват във военни операции на Варшавския пакт като интервенцията по време на [[Пражка пролет]] 1968 г в [[Чехословакия]] , през периода на т. нар. [[Възродителен процес]] 1984-1989 в операции срещу турски терористи и вълнения на турско населения участват български военни части както и вътрешни войски съставени и от наборни военнослужещи. През 1954г наборната военна служба се изпълнява и в транспортни войски а от 1985 след създаването им и във войските на министерство на вътрешните работи наричани още вътрешни войски. През годинте на социализма ежегодно се организират учебно-мобилизационни мероприятия наричани още запас на които преминават повечето български граждани. Най голяма численост и размах БНА получава по времето когато [[Тодор Живков;; е Гнерален секретар на Цк на БКП и Председател на Държавния съвет на НРБ Към 10 ноември 1989г Българската народна армия начислява 152 хил души 3/4 от които са наборни военнослужещи.
=== В Република България 1991-2007==
| |||