Енидже Вардар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 36:
{{Цитат|Тук живеят българи и мостът на Вардара е граница между България и Тесалия. Съвсем близо до моста има една къща, от която излезе една млада българка и ни предложи безквасен хляб.<ref>Илюстрация Илинден, 1938, бр. 91, стр. 12.</ref>}}
Английските пътешественички [[Джорджина Макензи]] и [[Аделина Ърби]] посещават в 1863 година Енидже Вардар и пишат:
{{цитат|Енидже Вардар наброява около шест хиляд икъщи - половината български, половината турски... Както в околността и тук християните са славяни. Единствените гърци са учителят и владиката. Първенците използват гръцкия език в търговияна, но нито една жена не го знае. Колкото до католическата пропаганда, двама български свещеници-униати сега служат в една стая, но се строи нова църква.<ref>{{cite book |title= Пътувания в славянските провинции на Европейска Турция |last= Макензи|first=Джорджина М., Аделина П. Ърби |authorlink= |coauthors= |year=1983 |publisher=Издателство на Отечествения фронт |location=София |isbn= |pages=81 |url= |accessdate=}}</ref>}}</ref>}}
В дописка на вестник „[[Гайда (вестник)|Гайда]]“ от Енидже Вардар за откриване на българско училище от 1864 година се казва:
| |||