Уикипедия

Поморавие: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 56:
=== Поморавието по време на Първата световна война ===
[[Картинка:ZANETOV-MORAVA.jpg|thumb|250px|Карта на [[етнос]]ите по река [[Велика Морава]]]]
{{факт|По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] Поморавието, с изключение на левия бряг на река Велика Морава, заедно с югоизточно Косово, е в рамките на [[Царство България]], като [[Тайна българо-германска спогодба|Тайната българо-германска спогодба]] предполага неговото бъдещо трайно включване в границите на [[Третата българска държава]]. На територията на областта с център Ниш е формирана [[Моравска военно-инспекционна област|Моравската военно-инспекционна област]] начело с [[Александър Протогеров]] и [[Петър Дървингов]]. Всичко това позволява на българската наука свободно, самостоятелно и независимо да извърши проучвания на Поморавието с цел защита на националния интерес в и при бъдещите следвоенни мирни преговори. Провежда се и [[Научна експедиция в Македония и Поморавието]], като същевременно излизат многобройни етнографски и други проучвания, които продължават и след края на [[Първата световна война]], завършила катастрофално за България, от която освен Поморавието са откъснати и т.нар. [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]].|2016|9|13}}
 
=== Поморавието между двете световни войни ===
{{основна|Административно-териториално деление на Югославия}}
{{факт|След суспендирането на т.нар. [[Видовденска конституция]] се създава т.нар. Интегрална Югославия, като по-голяма част от Поморавието е включено в състава на [[Моравска бановина]] с център [[Ниш]]. След [[марсилски атентат|марсилския атентат]], постепенно етническите взаимоотношения в рамките на Югославия се нормализират, но междувременно избухва [[Втората световна война]].|2016|9|13}}
 
=== Поморавието по време на Втората световна война ===
{{факт|В [[1941]] г. [[българска войска|български войски]] и [[администрация]] заемат отново и първоначално най-източните части на областта – [[Пиротски окръг|Пиротско]] и [[Вранско (област)|Вранско]], които са директно включени в състава на Царство България. По време на това второ българско управение тук не стават никакви по-значими смутове, различни от обстановката в старите предели на Царството. Образувани са новите български общини [[Пирот]], [[Цариброд]], [[Бабушница]], [[Босилеград]], [[Сурдулица]], [[Враня]] и [[Буяновац|Бояново]], а към общините [[Кула (България)|Кула]], [[Видин]] и [[Белоградчик]] са придадени землищата на няколко владени дотогава от [[Сърбия]] български села. По силата на сключеното на [[Коледа]]та през същата година [[тайно българо-германско споразумение]], [[Българската армия]] формира [[Първи окупационен корпус]] с щаб в [[Нишка баня]].|2016|9|13}}
 
По силата на сключеното на [[Коледа]]та през същата година [[тайно българо-германско споразумение]], [[Българската армия]] формира [[Първи окупационен корпус]] с щаб в [[Нишка баня]].
 
{{факт|На 5 септември [[1944]] г. във връзка с обявената от СССР на Царство България война, положението в Поморавието става изключително сложно, особено предвид изпълнението на т. 2 от [[програма на Отечествения фронт|програмата на Отечествения фронт]]. Новата отечественофронтовска власт в България, начело с [[Кимон Георгиев]] обявява война на Третия Райх и през октомври 1944 г. започва бойни действия „за освобождението на Югославия“, предавайки цялата област отново на възстановена Югославия след края на Втората световна война, което е и юридически скрепено с т.нар. [[Парижки мирен договор (1947)]]. Отново и повторно цялото Поморавие със Западните покрайнини (с изключение на една съвсем незначителна част от [[Понишавие]]то) влизат в състава на [[Социалистическа република Сърбия]].|2016|8|3}}
 
== Език ==
=== Езикова диглосия ===
{{факт|Диалектите, говорени на територията на цялото Поморавие, са [[западни български говори]], които притежават с незначителни особености всички останали характеристики както на [[български език]], но при продължителна и вековна сърбизация на населението. В Поморавието се пише на [[сръбска кирилица]]. За по-голяма част от областта е характерен т.нар. [[моравски говор]].|2016|8|3}}
 
==== Особености ====
{{основна|Косовско-моравски говор}}
{{факт|Моравския говор е наричан от [[Вук Караджич]] „ресавско наречие“. Наименованието произлиза от названието на река [[Ресава]], най-големия десен приток на [[Велика Морава]]. [[Кръсте Мисирков]] намира, че големият реформатор и кодификатор на съвременния сръбски език с неувереност причислява ресавското наречие към сръбския език. Според сръбската научна терминология от началото на [[19 век]], не само езикът на македонците не се причислява към сръбския, а и езикът на населението от така наречената [[Стара Сърбия]], понятие включващо по-голямата част от Поморавието. Преди [[1878]] г., сръбските изследователи [[Милан Миличевич]] и [[Владимир Карич]], определят че, ресавското наречие заема по-големия дял от тогавашното [[Княжество Сърбия]] (и близо 2/3 от територията на [[Кралство Сърбия]] след 1878 г.).|2016|8|3}}
 
Резултатите са публикувани в книгата му „Населението по долината на река Велика Морава“, излязла в София през 1918 г.<ref>Гаврил Занетов: „Населението по долината на река Велика Морава“</ref> Резултатите дават основание на всички изявени български учени по това време, да причислят моравския говор към българския език. <ref>Гаврил Занетов: „Българи на Морава“</ref>
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Поморавие“.