Превземане на Белград (1521): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт |
махам твърдения без източник; факт |
||
Ред 42:
== Похода ==
{{факт|През май 1521 османската армия напуска [[Истанбул]] и се насочва към Белград по суша по [[Виа Милитарис]], и по море и река по [[Дунав]]а през [[Дунавска делта|Дунавската делта]]. Османската армия е с численост между 100 и 200 хиляди души по някои приемани в [[историография]]та за преувеличени сведения, а според [[Венецианска република|венециански]] източници - 30 000 добре обучени и подготвени за бой [[еничар]]и. При похода си към Белград османската армия става жертва на [[епидемия]].|2016|9|13}}
== Подготовката ==
{{факт|Нападението срещу Белград е стиковано с военните действия от страна на Кримското ханство срещу Полша. Османската армия се придвижва по Виа Милитарис от [[Ниш]] през [[Крушевац]] към [[Мачва]], където превзема [[Шабац]]. На [[10 юли]] 1521 година унгарските власти разбират за падането на Шабачката крепост, която след превземането ѝ е подсилена и устроена с османски гарнизон. След падането на Шабац, Сюлейман I изтласква останалите немногобройни унгарски военни части от [[Срем]] и заповядва изграждането на [[понтонен мост]] над река [[Сава (река)|Сава]] срещу Белград от страната на [[Земун]]. За целта по изграждане на плътен обръч от всички страни около Белградската крепост, османците превземат Земун. През втората половина на [[юли]] 1521 година османците отпочват [[артилерия|артилерийски]] обстрел на укрепената Белградска крепост. Целта е разрушаване на крепостните стени и кулите на крепостта, като в отговор защитниците предприемат контраофанзивно действие — извършват една атака срещу артилерийските позиции на османците ''(вилазка)'', но то е безрезултатно. На [[29 юли]] османците овладяват и последното унгарско укрепление в Срем - [[Сланкамен]].|2016|9|13}}
== Обсадата ==
{{факт|Унгарските контраофанзивни мерки в помощ на обсадената Белградска крепост не дават резултат и са ненавременни. Едва на [[28 август]] 1521 тръгва унгарска военна помощ в жива сила към обсадените. Трансилванският войвода Ян Заполски отказва подкрепления изчаквайки развоя на събитията. След превземането на Белградската крепост унгарците обвиняват [[Венецианска република|Венеция]], че не само не подпомага [[Кралство Унгария|кралството]], но дори доставя на османците артилерийски боеприпаси. Останалите [[християни|християнски]] съседи на Унгарското кралство (Свещената Римска империя, Полското кралство и [[Моравия]]) събират общо към 12 000 [[пехота]] и 1000 души [[кавалерия]] с 18 топа, но армията в подкрепа на обсадения Белград е готова твърде късно, поради което помощта ѝ е безсмислена и тя е разпусната.|2016|9|13}}
След сдаването ѝ, [[унгарци|унгарски]]те защитници са пуснати да си ходят към [[Кралство Унгария]], а [[българи]]те от крепостта и околността <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
|