Светослав Минков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 85.11.186.228 (б.), към версия на Simin
Статията е за Св.Минков, не за братята му.
Ред 6:
| починал-място=[[София]], [[НРБ]]
}}
'''Светослав Константинов Минков''' е български писател. Той има двама братя, като единиятЗавършил е [[Иван Минков]] – член на военната организация на БКП, и участник в подготовката за атентата в [[Света Неделя (София)|църквата „Света Неделя“]]; Светослав Минков е завършил [[финанси|финансово дело]]. Считан е за „баща“ на модерната българска [[фантастика]]. [[Журналист]] с дългогодишна практика, работил е и като коректор, редактор, главен редактор, библиотекар, книговодител.
 
Работил е и в българската легация в [[Токио]]. Сред многобройните му заглавия са сборниците „Синята хризантема“ (първата родна [[фантастика|фантастична]] книга), „Аргус“, „Игра на сенките“, „Къщата при последния фенер“, „Автомати“, „''[[Дамата с рентгеновите очи]]''“, романът „Сърцето в картонената кутия'“, написан в съавторство с [[Константин Константинов]]. В периода [[1925]]-[[1927]] г. е член на литературния кръг „[[Стрелец (литературен кръг)|Стрелец]]“. Превежда Андерсеновите приказки, романите на Густав Майринк „[[Голем]]“ ([[1926]]) и „Белият доминиканец“ ([[1930]]), „Хиляда и една нощ“ ([[1957]]), „Приказки на Шехеразада“ ([[1959]]) и др.
Ред 13:
 
== Биография ==
Светослав Минков е роден през [[1902]] г. в [[Радомир]]. Средното си образование завършва в [[София]]. Последователно учи във военното училище във Вайскирхен ([[Австрия]]), следва [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През [[1922]]–[[1923]] учи в Търговско-стопанска академия в [[Мюнхен]], където се запознава с най-новото в немската и световна литература. Работи като библиотекар ([[1924]]–[[1925]]) в [[Народна библиотека|Народната библиотека]]. През април [[1925]] г. във връзка с [[Априлски събития в България (1925)|Априлските събития]] е арестуван за два месеца. След освобождението си работи като редактор в различни издания и издателства. Дипломатически служител в българската легация в [[Токио]] ([[1942]]–[[1943]]). След [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] работи като коректор във в. [[Работническо дело]], редактор във в. „[[Отечествен фронт (вестник)|Отечествен фронт]]“, в [[Българска кинематография]], главен редактор ([[1954]]–[[1956]]) и редактор ([[1956]]–[[1962]]) на издателство „Български писател“. Има двама братя, като единият е [[Иван Минков]] – член на военната организация на БКП, и участник в подготовката за атентата в [[Света Неделя (София)|църквата „Света Неделя“]].
 
Писателят има възможността да пътува в редица страни на [[Европа]], [[Азия]] и [[Латинска Америка]].