Ирина Роднина: Разлика между версии

Като дете Ирина боледува 11 пъти от пневмония, заради което родителите и решават през 1954 г. да я запишат на курс по фигурно пързаляне. През 1958 г. след конкурс е включена в отбора на [[ЦСКА Москва (спортен клуб)|ЦСКА]], Москва. От 6-ти клас учи и тренира в детско-юношеската спортна школа на ЦСКА. През 1963 г. с първия си партньор Олег Власов се класира на 3-то място във всесъюзното първенство за юноши.

От 1964 г. тренира под ръководството на изтъкнатия съветски треньор [[Станислав Жук]], който я събира в двойка с [[Алексей Уланов]]. През декември 1966 г. двойката дебютира на международен турнир в Москва. Още през следващия сезон двойката заема трето място на шампионата на [[СССР]], след което е включена в сборния отбор на страната. Жук, който по товаонова време е новатор във фигурното пързаляне, непрекъснато усложнява програмата им, като за пръв път в историята на спортните двойки включва паралелен двоен скок — ([[аксел]]) и комбинация от скокове. На първото си европейско първенство през 1969-та двойката пристига без треньор поради забрана за пътуване в чужбина на Жук. В задължителната програма се класират втори, но благодарение на по-сложните елемени и високото темпо във волната програма печелят първо място. На Роднина е присвоено званието [[заслужил майстор на спорта]].

На [[Зимни олимпийски игри 1972|Зимните олимпийски игри]] през 1972 г. независимо от някои груби грешки печелят титлата с малка преднина. За победата Роднина е наградена с [[орден]] „[[Червено знаме на труда]]“ от Президиума на [[Върховен съвет на СССР|Върховния съвет на СССР]].

През 1972 г., ден преди световния шампионат, Ирина пада на тренировка и получава [[мозъчно сътресение]], но въпреки това двойката печели четвъртата си и последна световна титла. След шампионата двойката се разпада, когато Уланов решава да се състезава със съпругата си Людмила Смирнова.

През април 1972 г. Жук предлага на Роднина да се събере с младия ленинградски фигурист [[Александър Зайцев (фигурист)|Александър Зайцев]]. На европейския шампионат през 1973 г. в [[Кьолн]] Роднина —– Зайцев изпреварват двойката Смирнова —– Уланов с единодушното мнение на всички съдии, като получават 12 максимални оценки 6,0 от 18 възможни.

На световния шампионат през 1973 г. в [[Братислава]], [[ЧССР]] се случва инцидент, влязъл в исторята на фигурното пързаляне. Заради късо съединение озвучението в залата прекъсва по време на волната програма на Роднина и Зайцев. Треньорът Станислав Жук им дава знак да продължат и двойката довършва програмата си без музика под бурните аплодисменти на залата. (Впоследствие се изяснява, че късото съединение е саботаж на чешки сътрудник заради събитията от [[Пражка пролет|Пражката пролет]]).

През 1974 г. отношенията между двойката и треньора им се усложняват и фигуристите по своя инициатива преминават при младата по онова време треньорка [[Татяна Тарасова]]. Тарасова има коренно различен от Жук подход към спортистите, като ги третира по-скоро като равнопоставени партньори, а също така и набляга на художествената изразителност във фигурното пързаляне.

На световния шампионат през 1975 г. двойката отново печели първото място. През 1975 Роднина става член на [[КПСС]] и се жени за партньора си Зайцев през 1975 г.

На [[Зимни олимпийски игри 1976|Олимпийските игри]] през 1976 г. Зайцев допуска няколко грешки, но въпреки това получават високи оценки и първо място от всички съдии и печелят първо място.

На световния шампионат през 1977 г. съветският съдия единствен дава максимална оценка от 6,0, което предизвиква скандал и отсраняванеотстраняване на всички съветски съдии до края на сезона.

През 1980 г. на [[Зимни олимпийски игри 1980|Олимпийските игри]] двойката отново печелятпечели титлата (2-ра за Зайцев и 3-та за Роднина), след което прекратяват спортната си дейност.