Пол Гоген: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м шаблон |
Редакция без резюме |
||
Ред 23:
Пол Гоген е роден на 7 юни 1848 г. в Париж в семейството на либералния журналист Кловис Гоген. Майка му, Ален Мари Шезал, е дъщеря на [[Флора Тристан]], известна френска писателка, социалистка и анархистка.
Когато Гоген става на 3 години, баща му загубва работното си място и решава заедно с майка му и цялото семейство да се преместят в [[Перу]] при техен заможен и влиятелен роднина. По време на пътуването по море Кловис получава тежък сърдечен удар и умира малко след това. Въпреки това Ален продължава пътешествието заедно с Пол и сестра му Мари и пристига в [[Лима]], Перу, където е посрещнато топло от нейния чичо Дон Пио де Тристан. Семейство Гоген остава при него приблизително 4 години и се наслаждава на привилегиите, произтичащи от неговата власт и богатство, докато не избухва гражданска война в Перу, която заедно с възможностите за наследство убеждават Aline да се завърне във Франция. Пол остава известно време при чичо си Исодор в [[Орлеан]], след което майка му го изпраща в интерната ''Petit Séminaire''.
=== Постоянното пътуване ===
Ред 30:
След края на службата през 1871 г. той кандидатства за пост в парижката банка Бертин и бива назначен. Той е получавал приблизително 40 000 франка годишно, което открива пред него множество възможности, но вместо да се почувства освободен, той се страхува от мисълта за вечното обвързване.
През 1873 г. Гоген среща датчанката Мете-Софи Гад, оженва се за нея и година по-късно се ражда първото му дете
Гоген започва да рисува и да събира голям брой, безценни от днешна гледна точка, произведения на изкуството от [[Писаро]], [[Пол Сезан]], [[Едгар Дега]], [[Пиер-Огюст Реноар]] и други.
Ред 40:
При завръщането си в Париж Гоген се запознава с холандеца [[Винсент ван Гог]] и брат му [[Теодор ван Гог]]. Желанието му да опознае още повече от света го кара да посети заедно със своя приятел Шарл Лавал много чужди страни, островите [[Мартиника]] и [[Панама]].
Двамата рисуват много и то със съвсем креативен подход, но блатната треска ги принуждава все пак да се върнат обратно във Франция.
Line 57 ⟶ 58:
През 1895 г. след тежко пътуване, продължило около 60 дни, изтощеният психически и физически Пол Гоген пристига в [[Папеете]], където колонизаторите вече са изградили електрическа мрежа.
Освен счупената кост, Гоген се бори с блатната треска, повтарящите се периоди на глад, последствията от алкохолизма и прекомерното тютюнопушене. Начинът му на живот го довежда дотам, че той все по-често има нужда да бъде настанен в болница, като престоите му там стават все по-дълги. Сила художникът добива, вдъхновен от новата си любов
През 1897 г. Гоген се сблъсква с нова поредица от нещастия като смъртта на болната му от [[туберкулоза]] дъщеря Ален. Въпреки това през същата година е създадена картината Vairumati. Освен вече споменатите стрес-фактори трябва да се вземе предвид и влошаващото му се здравословно състояние. Счупената му кост се възпалява дотолкова, че той не е в състояние да се придвижва самостоятелно. Освен това той ослепява вследствие на конюнктивит, което го депресира допълнително и го принуждава да направи творческата пауза, която трае близо половин година.
[[Картинка:Woher kommen wir Wer sind wir Wohin gehen wir.jpg|300п|дясно]]След няколко сърдечни удара Гоген започва да споменава самоубийството като възможен изход, усамотява се и не контактува с туземците и в продължение на месец рисува вероятно най-значителната си картина:
Скоро след като е готов с картината Гоген решава да сложи край на мъките си като изпива [[арсен]], който все пак повръща и вместо да се посвети отново на изкуството приема пост в службата за социална дейност в [[Папеете]], като същевременно се проявява и като политически журналист.
| |||