Дедеагач: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →В България: 12000 refugees 1913 |
|||
Ред 41:
Дедеагач е сравнително нов град с кратка история. През [[1847]] година на мястото на града е съществувало кафене и караулен пост против контрабандисти <ref>Разбойников, Анастас и Спас Разбойников. Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 160.</ref> След [[1850]] година рибари от околни села се събират на това място и образуват малко село, наречено Дедеагач, което в свободен превод от турски означава „старо дърво“ или „дърво на отшелник“. Според една версия името произхожда от вековния дъб, под сянката на който е живеел и/или се е намирал гробът на турския отшелник на име Деде, а според друга в тази местност е имало много дървета по крайбрежието.
През [[1870]] година започва строежът на [[железопътна линия]], свързваща пристанището Дедеагач с [[Одрин]], а по-късно със [[Солун]] и с [[Цариград]]. Железницата дава силен тласък за развитието на града. В 1877 година в града влизат руски войски през [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] и остават до края на мандата си по Берлинския конгрес. Тогава от руски инженери е изработен благоустройствения план на града. C него е развита мрежата от характерните прави широки булеварди ориентирани
В 1900 година според [[Анастас Разбойников]] Дедеагач има 5400 жители в 555 гръцки къщи, 320 - турски, 45 - български, 60 - арменски, 30 - еврейски, 30 - цигански, 30 - други и 15 - влашки. <ref>Разбойников, Анастас и Спас Разбойников. Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 161.</ref>
| |||