Енидже Вардар: Разлика между версии

'''Ениджѐ Ва̀рдар''' или '''Па̀зар'''<ref>Бабев, Иван. Македонска голгота - – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 687.</ref> (срещат се и формите '''Ениджѐвардар''' или '''Йениджѐ Ва̀рдар''', {{lang-el|Γιαννιτσά}}, ''Яница'', до 1926 година ''Γενιτσά'', ''Йеница''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/123456789/170067 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γενιτσά -- Γιαννιτσά]</ref>, {{lang-tr|Yenice}}, ''Йенидже'' или ''Vardar Yenicesi'', ''Вардар Йениджеси'') е [[град]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], главен град на дем [[Пела (дем)|Пела]] в административна област [[Централна Македония]].

{{цитат|Енидже Вардар наброява около шест хиляд икъщи - – половината български, половината турски... Както в околността и тук християните са славяни. Единствените гърци са учителят и владиката. Първенците използват гръцкия език в търговияна, но нито една жена не го знае. Колкото до католическата пропаганда, двама български свещеници-униати сега служат в една стая, но се строи нова църква.<ref>{{cite book |title= Пътувания в славянските провинции на Европейска Турция |last= Макензи|first=Джорджина М., Аделина П. Ърби |authorlink= |coauthors= |year=1983 |publisher=Издателство на Отечествения фронт |location=София |isbn= |pages=81 |url= |accessdate=}}</ref>}}</ref>}}

В дописка на вестник „[[Гайда (вестник)|Гайда]]“ от Енидже Вардар за откриване на българско училище от 1864 година се казва:

Воденицкиут владика кир [[Никодим Константинидис (Тенедос)|Никодимос]] ного са мъчи да не ощава да си пееме по бугарцки, ама се напразно му испадна; мъ като виде инатут нему се чини и толко църно му са виде Енидже, сега има шес месеци шо недойдел, и му писа на питропот му поп Щатко сакилариос, кой сака за да даде владичина, нека даде, кой неки даде нека щон за назут, и толко му е мъчно и гърдо за бугарцки оти пееме. От Енидже като бегаше да не чуе по бугарцки та седише на Водин без гайле, и там фати да го файке форизмото оти бе форесувал кой пее по бугарцки. Оти и там воденци като се нагласиха неколко отидоха на Св. Гора на Илендар мънастир си земаха на вака едно поп булгарцки за духовник да биде на Водин, и му се молиа на кир Никодимос да го ощава попут да служи по булгарцки. Секак мани найде он, и като видео ти нема файда, му даде изин и фатия да си служат по бугарцки. От тай болнотия шо бегаше кир Никодимос му дойде на главата, и сега се издия от сърце...<ref>[http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0037&n=000016&g= ЦДА, ф. 1887К, оп. 1, а.е. 501, л. 383; В. “Гайда”„Гайда“, г. 2, № 5, 10 авг. 1864 г.]</ref>}}

Движението за Българско възраждане в града е оглавено от поп Дима, който обаче поради преследване от страна на митрополит Никодим е принуден да приеме [[униатство]]то. [[Униатско движение|Униатското движение]] в града първоначално е във възход, но скоро заглъхва и повечето български семейства се връщат в православието. Нов удар върху българското движение е и затварянето и последвалата смърт на българския лидер Хаджи Тоде, наклеветен пред властите от владиката Никодим.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 187.</ref> По-късно е създадена [[Ениджевардарска българска община|Ениджевардарската българска църковна община]]. Сред ръководителите на българската общност са и П. Пожарлиев, Тодор Касап, Иван Караиванов, Хаджи Дионисий и други<ref>Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The„The Macedonian Tribune"Tribune“, Indianapolis, 1940, стр. 36</ref>.

{{Цитат|Долоподписаните соединени Българи жители на Вардарска околия, или на старата Македонска престолнина „[[Пела|Бела]]“ по турски денеска „Енидже Вардар“ по църковното отделение Воденска епархия... Толко годишното неучение и простота дотолко беше соборила духът на Македонските Българи, щото, като обаяни се пазеха от народни мисли да споменат, колко повеке да примат и да се захванат за народнийт извор. Колко обаче и да беха духом паднати... созидал друга църква Българска, Святих Апостол Петра и Павла, в която първ път са испела служба на народнийт ни язик, и Българско училище, в което пак почна да се предава Кирило-Методиевото наречие...<ref>Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, Държавна печатница, 1915, стр. 187- – 188 [http://books.google.com/books?id=eYVpAAAAMAAJ&pg=PA187&lpg=PA187&dq=#v=onepage&q&f=false]</ref>}}

Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) Енидже Вардар брои 9599 жители от които 4000 [[българи]], 5100 [[турци]], 25 [[гърци]], 24 [[власи]], 90 [[евреи]], 300 [[цигани]] и 60 разни<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_03.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 146]</ref>. Българското население е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Йенидже Вардар'' има 2 800 българи екзархисти, 2 800 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]], 240 българи патриаршисти [[сърбомани]], 320 българи [[Униатство в България|униати]], 80 българи [[Протестантство в България|протестанти]] и 5 [[гърци]]. В града работят основно и прогимназиално българско училище, четири основни и едно прогимназиално гръцко, основно сръбско и основно и прогимназиално българско протестантско училище<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 102- – 103</ref>.

Българските търговци в Енидже Вардар се организират в еснафи: шивашки, самарджийски, кожухарски, юрганджийски, бояджийски, басмаджийски и най-многобройния бакалски с 13 души. Сред по-известните търговци в града са Васил и Гоше Сомуренчеви, Никола Кундурджиев, Атанас Гьорчев, Нако Дуванджиев, Нако Чупаринов, Димо Ментов, Дионис, Мичо Попставрев и други. Представителни са двата магазина за платове и тези за стъкларски изделия, към които има четири големи склада за стъкло. Кочо Лушев притежава ресторант с прилежащ хотел, а Васо Кусиколчев има гостилница<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - – 1916, Торонто, 2006, стр.51-53</ref>.

В началото на 20 век в града е основан гръцки революционен комитет, подпомагащ гръцката въоръжена борба в района на Ениджевардарското езеро срещу българските чети, начело с [[Апостол Петков]]. В комитет влизат [[Антон Касапов]] (Андонис Касапис, председател), поп [[Димитър Икономов (Енидже Вардар)|Димитър Икономов]] (Димитриос Иконому, секретар), [[Христо Даскалов (революционер)|Христо Даскалов]] (Христос Дидаскалу, касиер), като всички са убити от дейци на българския комитет. В 1903 година е убита дъщерята на Касапов Велика Рома в Пилорик, в 1904 година - – самият той, в 1907 г. - – Даскалов край Гюпчево, а в 1909 година поп Димитър в [[Бабяни]]. Убити са и Христо Хаджидимитров (Христос Хадзидимитриу) на 17 юли 1905 г. на пазарния площад на града, Дионисис Самоладас в 1904 г., Аристидис Дувандзис и Дионисис Цакмакис в 1905 г., Яни Карабатаков (Янис Карабатакис) с племенницата м, Ставри Миджуров (Ставрос Мидзурис), [[Атанас Икономов]] (Атанасиос Иконому) и Атанас Органджиев (Атанасиос Органдзис) в 1906 г.<ref>[http://www.ypodomi.com/giannitsa/hp5.htm Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών]</ref><ref>Ιωάννης Σ. Κολιόπουλος (επιστημονική επιμέλεια), Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σελ. 123</ref>

През юли 1908 година [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в града е обявена от [[Кемал Ататюрк|Кемал Мустафа паша]]<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота - – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.217</ref>. На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:

[[Файл:Kleanti Simonidou Gaitanou.jpg|ляво|мини|Клеанти Симониду Гайтану, гръцка учителка в Енидже Вардар<ref name="Το Ίδρυμα">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=573&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 1 март 2013 г. | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | език = | цитат = }}</ref>]]

В града през 1912 година е открита българска болница<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - – 1916, Торонто, 2006, стр.50</ref>. При избухването на [[Балканската война|Балканската война]] в 1912 година 74 души от Енидже Вардар са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 846.</ref> През ноември 1912 година в [[Сражение при Енидже Вардар|сражението при Енидже Вардар]] гърците нанасят окончателното поражение на [[Османска империя|османските]] сили в [[Егейска Македония]], което довежда до падането на [[Солун]]. В следствие на масиран артилерийски обстрел турската махала и казармата в града са опожарени.<ref>Бабев, Иван. Македонска голгота - – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 451.</ref> По време на последваталата гръцка окупация е опожарен инвентарът на централното българско училище в Енидже Вардар.<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, София 1996, стр. 109.</ref>

[[Пиърс О'Махони]] свидетелства: {{Цитат|Мохамеданската махала в гр. Енидже Вардар е била почти съвършено изгорена, въпреки че тоя градец да е бил окупиран от редовни гръцки войски<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - – 1916, Торонто, 2006, стр.171</ref>.}}

След [[Междусъюзническата война]] Енидже Вардар попада в Гърция.

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=990 "Филологически материали из Енидже-Вардарско"], статия от Иван Константинов от Енидже Вардар, публикувана във в. "Новини"„Новини“, год. III, брой 43, Цариград, 1893 г.