Русини: Разлика между версии

Основните русински етнически групи в някогашните [[Галиция]] и [[Буковина]] (днес в Западна [[Украйна]]) в Карпатите, се наричат лемки (ед. ч. [["лемко"]]), [[бойки]] и [[гуцули]]. Имената на първите групи идват от думите ''лем'' или ''бой'', означаващи ''само'' (на руски ''только'', на украински ''тільки''), а произходът на името на последната група не е ясен. Освен тези три групи, са известни още и [[верховинци]] и [[долиняци]] или ''хайнали''.

 

Някои русински етнически групи, живеещи по границата на територията, на която се формира [[украинци|украинската нация]] през [[19 век]], не се включват изцяло в този процес. Такива групи са хората, населяващи Карпатска Рутения и [[Полесие]]то, [[донски казаци|донските казаци]] и др. Някои от тях продължават да се наричат русини.

 

Със създаването на [[Интернет]], някои русински емигранти на запад започват да го използват като средство за разгласяване на тяхната загриженост за запазване на етническата и културна идентичност на русините.

 

Русините са етническа група, която никога не е имала своя собствена държава. Поради тази причина, те са подложени на силно влияние в страните, където живеят ([[Унгария]], [[Словакия]], [[Полша]], [[Украйна]], [[Русия]] и т.н.).

 

Русинският не е признат официално от Украйна, понеже там го считат за диалект на [[украински език|украинския]], като на същото мнение са и редица украински учени <ref>[http://www.lemko.org/books/IIL/ Ілюстрована історія лемківщини Юлиян Тарнович (1936), по изданието от 1964, Ню Йорк]</ref>. Въпреки това, широко разпространено е и мнението, че русинският език е отделен славянски език. Дори някои русински учени смятат, че русинският език съществува от древността: „От праславянския възникнал и староруския – езикът в Киевска Русия. По времето на Киевска Русия, староруският, сред народа наричан „руски“, в западноевропейската наука ''Ruthenian'' или ''русински'' език, бил, заедно с църковнославянския, официален език, а по-късно, след края на Киевска Русия и прехвърлянето на политическия и културен център далеч на изток, бил официален език и в Московското и другите руски княжества, както и в Полско-литовското княжество, които претендирали за право на ''наследство на Киевска Русия''.”<ref>[http://members.tripod.com/~rdsa/drjlik/horbal.html Боґдан Горбаль, Учебнїки карпатско-русинского язика зоз владическей одлоги културного нашлїдства восточно-католїцкей епархиї у Ню Джерзию, ЗАД]</ref>. В Словакия е разпространено мнението, че русинският е диалект на [[словашки език|словашкия език]], но там русините имат своя организация и могат да ползват езика си <ref>[http://web.archive.org/web/20041114133058/http://www.rusin.sk/download/noviny/rusinske-noviny_01_05-04.pdf Инфо Русин]</ref>. Във Войводина (Сърбия) русинският има статут на малцинствен език заедно с още няколко други езика.

 

*[[Анди Уорхол]] (по рождение ''Вархола'') – син на русини от Словакия, художник.

*[[Том Ридж]] – син на баща [[чероки]] и майка русинка, чието семейство произхожда от Словакия, политик.

*[[Сандра Ди]] (по рождение ''Александра Зук'') – внучка на русински емигранти, актриса.

 

* [http://carpatho-rusyn.org/ Дружество на карпато-русините] (на английски)

* [http://feefhs.org/rusyn/indexcru.html Карпато-русини, русини, Рутения: препратки] (на английски)

* [http://www.lemky.com/ Лемки.ком] (на украински)

 

*Цветана Романска, ''Славянските народи'', С. [[1977]], стр. 54 – 55