Едуар Мане: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
малки кор., по-светла картинка, форматиране: 10x кавички, 3x интервали, 3x тире, заглавие-стил, запетая (ползвайки Advisor.js)
Nousha (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 29:
През 1839 г. Едуар Мане е изпратен в пансион, а между 1844 и 1848 г. учи в колежа Ролен, където се запознава с [[Антонин Пруст]].
 
Между 1850 и 1856 г., след като не го приемат в армията, Мане учи при художника [[Томас Кутюр]]. ПрекаралПрекарва при него 6 години в изучаване на законите на композицията и рисуването. В свободното си време копира платната на старите майстори в [[Лувър]]а. Мане посещава [[Бразилия]], [[Германия]], [[Италия]] и [[Нидерландия]], [[Испания]], [[Англия]]. През това време особено влияние му оказват картините на нидерландския художник [[Франс Халс]] и испанците [[Диего Веласкес]] и [[Франсиско Гоя]].
 
== Творби ==
[[File:Edouard Manet 001.jpg|мини|left|„Любител на абсента“, [[1858]]]]
Първото му значимо платно е „Любител на абсента“ ([[1858]]). Сред най-известните картини на Мане е „Закуска на тревата“. Парижкият салон отказва да я покаже, но той я излага в [[Салон на отхвърлените|Салона на отхвърлените]] през [[1863]] г. Изобразените на нея облечени мъже и голи жени билиса твърде дръзки за времето си. Мане биле много обиден и огорчен от реакцията към платното му. В средите на художниците билотогава е прието, с цел усъвършенстване на майсторството им, да се копират платна на великите художници, като всеки ги интерпретира по свой начин. Веласкес, който биле един от моделите за подражание на Мане, често копиралкопира платна на [[Тициан]]. Групата хора, представена в „Закуска на тревата“, е инспирирана от „Селски концерт“ на ренесансовия художник [[Джорджоне]].
 
Друга негова известна картина, чиято идея е заимствана от [[Тициан]]овите Венери, е „Олимпия“, отново отречена от журито на Парижкия салон. Това платно потреслопотриса френското общество, но станалостава единствената картина, която всички искалиискат да видят. Около нея се събиралисъбират толкова големи тълпи от хора, че се наложилоналага да поставят двама пазачи, които да внасят ред.
 
[[Картинка:Edouard_Manet_024.jpg|мини|300px|''Закуска на тревата'', [[1863]]]]
Мане се сприятелява с импресионистите [[Едгар Дега]], [[Клод Моне]], [[Пиер-Огюст Реноар]], [[Алфред Сисле]], [[Пол Сезан]] и [[Камий Писаро]].
 
Мане е единственият от импресионистите, който рисува военни сцени. Въпреки общата идея, че импресионистите пресъздават светлината и светлата част от света, Мане не избягва от проблемите на съвремието си. Сред най-известните му картини с военна насоченост е „Убийството на император Максимилиан“, когото французите поддържат, когато той взема властта в [[Мексико]]. [[Наполеон III]], под натиска на Съединените щати, прекратява подкрепата си за Максимилиан, той бързо губи гражданската война и е екзекутиран. Коварството на Наполеон толкова огорчилоогорчава Мане, че той „облякъл“„облича“ палачите във френска униформа.
 
През [[1875]] г. френско издание на романа „Гарванът“ на [[Едгар Алън По]] съдържа литографии на Мане.[http://digitalgallery.nypl.org/nypldigital/dgkeysearchresult.cfm?parent_id=173889&word=]
Ред 51:
 
== Смърт ==
Мане умира от [[сифилис]] в Париж през [[1883]] г. Болестта му носи много болка, както и частична парализа през последните години от живота му. Левият му крак е ампутиран 11 дни, преди художникът да почине, защото е обхванат от [[гангрена]]. Погребан е в гробището Паси, Париж, Франция.
 
== Външни препратки ==