Джото: Разлика между версии

| роден-дата=[[?]] [[1267]]

| роден-място=[[Веспиняно]], близо до [[Флоренция]], [[Италия]]

| починал-дата=[[8 януари]] [[1337]]

== Биография ==

След завършване на обучението си, в течение на 12 години Джото работи в различни градове - – [[Авиньон]], [[Ферара]], [[Неапол]], [[Падуа]], [[Равена]], [[Рим]], [[Верона]], [[Салерно]] и други. През [[1311]] г. става член на флорентинската гилдия на художниците. В периода 1328—13331328 – 1333 г. е придворен художник на неаполитанския крал, [[Роберт Анжуйски]]. От [[1334]] г. е главен архитект на [[Флоренция]]. Джото умира през 1337 г. на 70-годишна възраст. Погребан е в [[Санта Мария дел Фиоре]].

== Изкуство ==

Пространствената перспектива, е подобна с перспективата на фреските от горната църква „Св. Франсиск“. Това знаменито произведение на Джото е създадено между 1303 и 1305 години. Джото е считан и за архитект на капелата (този въпрос се оспорва от много изследователи), но несъмнено е, че именно на него принадлежат фреските в параклиса, —– [[Ферара|ферарският]] хронист Рикобалдо през 1312—13131312 – 1313 години ги назовава „''творение Джото''“, наред със стенописите на францисканските църкви в [[Асизи]], [[Римини]] и Падуа. Под негово ръководство е изписан централния [[неф]]; фреските на стените на [[апсида|апсидата]]та се отнасят към школата на Джото. Счита се, че те са изпълнени след 1317 година. Работата на художника в капелата, е изпълнена по поръчка на гражданина на Падуа, Енрико Скровени. Творението ознаменува решаваща промяна в развитието на европейската живопис —– появата на чувства и пространство, в което се движи человекачовека. Цикълът се състои от 36 фрески с изображения на младостта на Христа и [[Страсти Христови|Страстите]]. Тяхното разполагане по стените е строго обмислено, с отчитане на планировката на параклиса и нейговотонеговото естествено осветяване. Джото и в тази творба привлича ученици и помощници, но не в ущърб на целостта на общия замисъл. Композиционното майсторство на Джото тук се провявявапроявява с особен блясък. Премествайки перспективата на нивото на зрението, художникът достига с това оптическо сливане с направлението на погледа на зрителя. Подреждането на образите в картината се подчинява на художествената логика, но без биеща на очи ефектност.

Други известни негови фрески са тези в капелите на родовете Барди и Перуци в [[базилика]]та [[Санта Кроче]]. В капела Барди се намират известните шест сцени, посветени на свети Франциск. В капела Барди са изобразени сцени от живота на [[Йоан Кръстител]] и [[Йоан Евангелист]]. Смята се, че стенописите в базиликата на Св.Франциск в [[Асизи]] също са на Джото, макар че според някои изследователи те са по-скоро дело на негови ученици. Джото е автор и на много олтарни образи -– „Полагането в гроба“ (галерия Уфици), „Успение Богородично“ и други.

По сведения на [[Джорджо Вазари]], още докато е във Флоренция, Джото на стената на Палацо дела Синьория създава портрет на сина на краля на Неапол, [[Робер (крал на Неапол)|Роберто Анжуйски]]. [[Карл Калабрийски]], кмет на Флоренция през 1326—13271326 – 1327 години, е изобразен на колене пред Мадоната.

В 1328—13331328 – 1333 години Джото се намира при двора [[Неаполитанско кралство|неаполитанския крал]] Роберто Анжуйски. Възможно е, Барди, банкерите на краля, да са му препоръчали художника. Джото работи над фрески в църквата „Кастел Нуово“, капела ди Санта Барбара, личната капела на краля. Серията фрески „Девет герои“ (не е съхранена), а една от залите на „Кастел Нуово“ се споменава в сонетите на [[Петрарка|Франческо Петрарка]]. На 20 януари 1330 година крал Роберто присвоява на Джото титула „придворен художник“.

[[Файл:Giotto. the-crucifix-1290-1300 Florence, Santa Maria Novella.jpg|thumb|left|Разпятие-кръст. Около 1290—13001290 – 1300. Църква Санта Мария Новела, Флоренция.]]

[[Файл:Giotto. Madonna and Child. 180x90cm. 1295-1300. San Giorgio alla Costa, Florence.jpg|thumb|150px|Мадона с младенеца и два ангела. 1295—13001295 – 1300 гг. ц. „Сан Джорджо алла Коста“, Флоренция]]

Наред с фресковите цикли, Джото създава цял ред [[кавалетна живопис|кавалетни]] произведения. Това са кръстове-разпятия, отделни олтарни картини и полиптихи. Някои от тези произведения носят подписа на Джото, авторството на други е установено благодарение на съхранили се исторически свидетелства и стилистически анализ. Датировката на голяма част от тях е приблизителна, в някои случаи има широк диапазон (например, седем неголеми сцени от живота на Христа, принадлежащи на един олтар, пазещи се в нняколконяколко музея, различни експерти датират от 1306- – 1312 години до 1320- – 1325 години).

Кавалетните картини в XIII—XIV векове се рисуват на дървени дъски (в Италия това е, като правило, [[топола]]). На дъската с помощта на лепило, приготвено от кожи на животни, се залепва платно, на платното се нанася грунд във вид на гипс, размесен със същото животинско лепило, а повърхността на гипса се нанася позлата. После в началото се надраскват контурите на фигурите и след това се нанася рисунката с темперна боя. Такава технология на производство на икони е разпространена във [[Византия]], към нея се придържат и италианските майстори, включително и Джото.

Към ранния период в творчеството на майстора изследователите отнасят голям „кръст-разпятие“ , Мадоната с младенеца и два ангела от църква Сан Джорджо алла Коста (Флоренция), олтарен образ „Стигматизация на Свети Франциск“ (Лувър, Париж) и Полиптих от

„Рисуваният кръст-разпятие“ е около шест метра висок, и е създаден за флорентийската църква „Санта Мария Новела“ между 1290 и 1300 години и скоро става образ за подражание (през 1301 година Деодато Орланди вече го копира в „Разпятие“ за църква Сан Миниато ал Тедеско). Тежкото висящо Христово тяло е надарено с толкова земна природа, че от някои даже се възприемало като недостойно за автор като Джото — – „знаменития автор на фреските на капела Скровени“. Джото ди Бондоне изписва това „Разпятие“ в съответствие с установения канон — – на края на дясния и левия лъч от кръста да се изобразяват скърбящите Мария и Йоан Богослов. Стилистически те са близки до изображенията на Исаав и Яков от историята на Исак, изписана от Джото в Горната църква „Сан Франческо“ в [[Асизи]]. Произведението няма подпис на автора, но е известно, че „Распятие“ от църквата „Санта Мария Новела“ се „помни“ като творение на Джото и се споменава от италианския историк на изкуството от XV век [[Лоренцо Гиберти]], и че през 1312 година е засвидетелствано присъствие на „някакво разпятие“ на Джото в тази църква. Изследователите виждат тясна близост между фигурите на Мария и Йоан към две догръдни изображения на ангели на остататъцитеостатъците от най-прославеното произведение на Джото — – „мозайка Навичела“ на фасадата на катедралата „Св. Петър“ в Рим, впоследствие напълно преработена при реконструкцията на базиликата, започната от папа [[Юлий II]].<ref>Алпатов Михаил Владимирович - – Итальянское искусство эпохи Данте и Джотто</ref>

Файл:Giotto. Stigmatization of St Francis. 1295-1300. 314x162cm. Louvre, Paris.jpg|''„Стигматизация на св. Франциск“''. 1295-1300гг. [[Лувър]], Париж.

== Външни препратки ==

== Бележки ==