Джото: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 31:
 
Пространствената перспектива, е подобна с перспективата на фреските от горната църква „Св. Франсиск“. Това знаменито произведение на Джото е създадено между 1303 и 1305 години. Джото е считан и за архитект на капелата (този въпрос се оспорва от много изследователи), но несъмнено е, че именно на него принадлежат фреските в параклиса, – [[Ферара|ферарският]] хронист Рикобалдо през 1312 – 1313 години ги назовава „''творение Джото''“, наред със стенописите на францисканските църкви в [[Асизи]], [[Римини]] и Падуа. Под негово ръководство е изписан централния [[неф]]; фреските на стените на [[апсида]]та се отнасят към школата на Джото. Счита се, че те са изпълнени след 1317 година. Работата на художника в капелата, е изпълнена по поръчка на гражданина на Падуа, Енрико Скровени. Творението ознаменува решаваща промяна в развитието на европейската живопис – появата на чувства и пространство, в което се движи човека. Цикълът се състои от 36 фрески с изображения на младостта на Христа и [[Страсти Христови|Страстите]]. Тяхното разполагане по стените е строго обмислено, с отчитане на планировката на параклиса и неговото естествено осветяване. Джото и в тази творба привлича ученици и помощници, но не в ущърб на целостта на общия замисъл. Композиционното майсторство на Джото тук се проявява с особен блясък. Премествайки перспективата на нивото на зрението, художникът достига с това оптическо сливане с направлението на погледа на зрителя. Подреждането на образите в картината се подчинява на художествената логика, но без биеща на очи ефектност.
[[Image:CampanileGiotto-01.jpg|мини|дясно|Кампанилата на Джото, <br> църква [[Санта Мария дел Фиоре]], [[Флоренция]]]]
 
=== Фрески в капелите на Барди и Перуци в [[базилика]]та [[Санта Кроче]] ===