Босфор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ред. история
м форматиране: 3x заглавие-стил, 9 интервала, кавички, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 6:
Намира се във [[Вилает Истанбул]]. Бреговете му са гъсто населени: от 2-те му страни е разположен мегаполисът [[Истанбул]], други селища от вилаета, множество вили и места за отдих, пристанища и предприятия.
 
== Етимология ==
Името на протока идва от [[гръцки език|гръцкото]] ''Βόσπορος'', ''Боспорос'' – ''Пътят на кравата, Говежди брод''<ref name=""> [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3D%2320416 '''Βόσπορος'''] at Henry George Liddell, Robert Scott, 1940, ''A Greek-English Lexicon''</ref>. Според древногръцката легенда [[Хера]], жената на [[Зевс]], превърнала неговата любовница [[Ио]] в бяла крава и я затворила. Ио успяла да избяга, като преминала през протока, и това дало името му Босфор.
 
Жителите на Истанбул го наричат просто „Боаз“ (''проход, пролив''), а местата от града, откъдето се виждат водите му – ''Boğaziçi'' (Боазичи – име и на известен университет в града).
 
== История ==
Босфорът се намира в сеизмически активна зона и неговата геологическа история не е изяснена до крайдокрай. Установено е, че през последните 500 000 години връзката между Средиземно и Черно море се е прекъсвала и възстановявала повече от 10 пъти<ref>Badertscher S. et al., ''Pleistocene water intrusions from the Mediterranean and Caspian seas into the Black Sea'', Nature Geoscience, Vol. 4, April 2011 [www.nature.com/naturegeoscience]</ref> Предмет на особен интерес е последното свързване, тъй като е било предственопредставено като катастрофално събитие, описвано като "[[потопът в Черно море]]"<ref>Димитров П., Д. Димитров. 2003. ''Черно море, Потопът и древните митове.'', Варна: Издателство „Славена“, ISBN 954-579-278-7, 91 с.</ref>. Данните от различни изследвания ([[радиовъглеродно датиране| въглерод-14]], биоразнообразие, [[изотоп]]ен състав ) се съгласуват само приблизително, но консенсусът клони към датировка за събитието около 7000 г. пр. н.е., като разликата в нивата на водите от север и юг е била около 40 мm.<ref>Yanko-Hombach V, (2014) ''Holocene marine transgression in the Black Sea: New evidence from the northwestern Black Sea shelf'', Quaternary International, 345 (2014) 100- – 18</ref>
 
== Настояще ==
 
==Настояще==
Бреговата линия на Босфора е около 30 km. Максималната [[ширина]] на [[север]]ната му част е 3700 m, а минималната – 750 m (между [[крепост]]ите Анадолухисаръ и Румелихисаръ). Дълбочината в средата на протока варира от 36 до 124 m.
 
Line 33 ⟶ 32:
 
== Външни препратки ==
* Димитров П., Д. Димитров. 2003. ''Черно море, Потопът и древните митове''. Варна: Издателство „Славена“, ISBN 954-579-278-7, с. 91
** Dimitrov P, D.Dimitrov. 2004. [http://www.io-bas.bg/noahproject/index.html ''The Black Sea The Flood and the ancient myths''.] Varna: Slavena, ISBN 954-579-335-X, 91p
** Димитров П., Д. Димитров. 2008. [http://ice.tsu.ru/index.php?option=com_content&view=article&id=391%3A-qthe-black-sea-the-flood-and-the-ancient-mythsq&catid=17%3A2011-02-24-10-44-05&Itemid=29 ''Черное море, Потоп и древние мифы.''] Издательство „Славена“, Варна, ISBN 978-954-579-746-0, 89 с.
* Димитров Д. 2010. [http://io-bas.bg/downloads/Books/Geology%20and%20Non-traditional%20resources.pdf ''Геология и нетрадиционни ресурси на Черно море''.] Издателство „Онгъл“, Варна. ISBN 978-954-8279-25-3. 269 с.
* Пейчев В., Д. Димитров. 2012. [http://io-bas.bg/downloads/Books/Okeanologia-new.pdf ''Океанология''.], Варна: Изд. Онгъл, ISBN 978-954-8279-82-6. 476 с.<br />
 
[[Категория:Босфор| ]]