Стефан Груев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 32:
Баща му [[Павел Груев]] е началник на кабинета на цар [[Борис III]] и след присъда от [[Народен съд|Народния съд]] през 1945 г. е екзекутиран. Майката, братът и сестрата на Стефан Груев са изселени в [[Добруджа]]. По това време самият Стефан Груев е в Женева, където следва право в [[Женевски университет|Женевския университет]]. В продължение на десетилетия Груев остава в чужбина като [[емигрант|политически емигрант]].<ref>[http://archive.is/MRm9 In memory of Stephane and Lil Groueff, my dear uncle and aunt], сайт на Георги Ризов.</ref> <ref>[http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2006/05/03/260047_v_nju_iork_pochina_jurnalistut_pisatel_i_obshtestvenik/ „В Ню Йорк почина журналистът, писател и общественик Стефан Груев“], в-к „Дневник“, 3 май 2006.</ref> <ref name="nysun.com">Stephen Miller, [http://www.nysun.com/obituaries/stephane-groueff-83-bulgarian-journalist/33133/ „Stephane Groueff, 83, Bulgarian Journalist and Author in Exile“], „The New York Sun“, May 22, 2006. {{икона|en}}</ref>
Установява се в [[Париж]], където през 1947–1948 г. издава емигрантския вестник „Български народ“, а след това постъпва като репортер в списание „[[Пари Мач]]“. Сред личностите, които интервюира, са: [[Фидел Кастро]], [[Вернер фон Браун]] и [[Мерилин Монро]].<ref name="nysun.com"/> Между 1957 и 1977 г. завежда бюрото на списанието в Ню Йорк, САЩ. През 1963 година получава американско гражданство.
Груев е автор на осем книги на френски и английски език, три от които са преведени и издадени на
* ''„[[Корона от тръни]]“'', издадена през 1991 г., описва България по време на управлението на Борис III в периода между 1918 и 1943 година.
* ''„Проектът Манхатън. Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели“'', издадена на Английски през 1967 г., и на Български през 1998 г., разказ за [[Проект Манхатън]].
* ''„Моята одисея“'', [[автобиография]], издадена през 2002 г., в която авторът разказва за детството, смъртта на баща си, живота в Париж и журналистическата си работа.
Прави репортажи в областта на океанографията, на науките за
През 2002 г., по повод своята 80-годишнина, Стефан Груев е награден в България с [[Мадарски конник (орден)|орден „Мадарски конник“]] — I степен, за приносите си в популяризирането на българската култура и история. Съосновател е на [[Американски университет в България|Американския университет]] в Благоевград и е удостоен с титлата „[[Доктор хонорис кауза]]“.
| |||