Стенопис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Nelakanela (беседа | приноси) |
Nelakanela (беседа | приноси) м допълване |
||
Ред 1:
'''Стенопис''' е всяко произведение на изкуството, директно нарисувано на стена, таван или друга стабилна плоскост. Отличителна характеристика на
'''История'''
Най-старите стенописи в света датират от Горния палеолит, като скалните рисунки (графити) в Шове в Ардеш, известните древни пещери на Южна Франция (около 30 000 г. пр.н.е.).
Много древни стенописи са оцелели в египетски гробници (около 3150 г. пр.н.е.), дворците Минойската (1700-1600 г. пр.н.е.) и в Помпей (около 100 г. пр.н.е.).
През Средновековието стенописите обикновено се изпълняват на суха мазилка (Secco). Огромната колекция от стенописи в Керала, датиращ от 14-ти век са примери за фреска Secco. В Италия, около 1300, техниката на рисуване на стенописи върху мокра мазилка фреско, е възстановена и довела до значително повишаване на качеството на стенописите.
В модерни времена, терминът става по-добре познат чрез мексиканския мурализъм - движение в изкуството от 1930г. в Мексико. Представители са Диего Ривера, Дейвид Сикийерос и Хосе Ороско. Използват се за политическа пропаганда.
Стенописите днес се изработват по най-различни начини, както идейно, така и технологично. Използват се маслени бои или материали на водна основа . Стиловете варират от абстрактното към оптическите илюзии, декоративни в интериори и екстериори. Иницииран от произведенията на стенописни артисти като Греъм Ръст или Райнер Мария Лацке през 1980 г., Trompe-L'oeil живопис преживява ренесанс в частни и обществени сгради в Европа. Днес, красотата на стенописите е много по-широко достъпна с техника, при която картина или фотографско изображение се принтира на хартия или платно, и след това се поставя на повърхността на стената. На практика може да се получи почти всякакъв ефект.
'''Техники'''
Съществуват много различни стилове и техники. Най-добре познатата вероятно е фреско. Използва водоразтворими бои върху влажна основа. Удобна за бързо покриване на голяма повърхност, а често и в детайли. Цветовете избледняват, когато изсъхнат. Фреско е един от методите използван още в [[Античност]]та, през [[Средновековие]]то, [[Ренесанс]]а и днес.
[[Картинка:Ferapontov.jpg|thumb|right|250px|Свети Николай благославя – руска фреска от 15 век]]'''Фреска''' (от [[италиански]] – ''il fresco'' – „на свежо“) е [[живопис]]ен метод за изпълнение на [[стенопис]]и, при който се използват стрити и добре омокрени пигменти, които се нанасят върху прясна, още влажна основа (мазилка) – оттам и името на тази живописна техника (за разлика от „секо“ – saecco – рисуване върху суха основа). Още старинните източници посочват тази техника като най-трудна за изпълнение, след [[енкаустика]]та. Трудността идва оттам, че живописецът е принуден да рисува бързо, т.е. преди [[грунд]]ът (мазилката) да е изсъхнал.
Line 17 ⟶ 27:
Сред най-известните художници, работили с тази техника са [[Леонардо да Винчи]], [[Микеланджело]], [[Рафаел]], [[Тиеполо]] и др. В България il fresco е най-разпространеният метод за живописване през Средновековието и Възраждането – [[Боянският майстор]], [[Пимен Зографски]], [[Йоаникий Попвитанов]], [[Димитър Зограф]], [[Захарий Зограф]], [[Молерови]] и други са оставили прекрасни живописни образци, изпълнени чрез техниката фреско.
Секо
В днешно време, поради бързо променящите се вкусове, новите материали и разбира се динамиката на живот, стенописи в техника фреско се изпълняват много рядко. Почти основен фактор за тази промяна са новите материали, повечето от които са на акрилна основа, с разширен пигментен набор, почти непроменящи се под въздействието на слънчевите лъчи и градския смог. Същите дават много повече свобода на художника, а оттук и разширяване на възможностите му за художествени интерпретации.▼
Енкаустика
Марофлаж
▲В днешно време, поради
== Галерия ==
| |||