Футуризъм: Разлика между версии

'''Футуризмът''' ({{lang-la|futurum}} - – бъдеще) е [[художествено направление]] в [[изкуство]]то, [[литература]]та и [[музика]]та, възникнало през първото десетилетие на [[20 век]] в почти всички европейски страни. Развива се около два привилегировани центъра — – [[Италия]] и [[Русия]].

В естетически план корените на футуризма лежат в [[натурализъм|натурализма]], [[символизъм|символизма]] и [[унанимизъм|унанимизма]]. Във философски план пък — – във философията на [[Фридрих Ницше]], [[Анри Бергсон]] и [[Жорж Сорел]].

Футуризмът се ражда в Италия с първия „Манифест на футуризма“ от [[Филипо Томазо Маринети]], публикуван във френския вестник ''[[Фигаро]]'' на [[20 февруари]] [[1909]] г. Скоро текстът е препечатан в миланското списание „Поезия“ под заглавие „Основание и манифест на футуризма“. Започвайки с лиричния образ на автомобилен рейд, който неизбежно ще завърши в кална канавка, манифестът обявява отказа си от съществуващите до този момент ценности и въобще застава срещу художественото наследство на миналото. Той търси нови, актуални изразни средства, които да разрушат утвърдените художествени форми и представи за изкуството. Такива са любовта към опасностите, бунтовните инстинкти, красотата на движението и скоростта, войната (''„единствената хигиена на света“''), машините и всички най-напреднали форми на индустриалната цивилизация.

# Ще прославим войната — – единствената хигиена на света — – войнолюбието, патриотизма, унищожителния жест на освободителите, красивите идеи, за които си струва да умреш и презрението към жените.

Първите футуристи в Русия са художниците братя Бурлюк. Давид Бурлюк е основателят на колонията „Гилея“. Около себе си той събира такива индивидуалности като Владимир Маяковски, Велемир Хлебников, Алексей Кручоних, Бенедикт Лившиц, Елена Гуро. Всички те са и художници, и поети, макар постепенно всеки да избира едното поприще като основно. В първия манифест на групата - – „Плесница на обществения вкус“ се казва между другото: „Да изхвърлим Пушкин, Достоевски, Толстой и прочие от парахода на съвременността“. Макар призивът да е смекчен малко по-нататък: „Който не забрави първата си любов, няма да познае последната си“. И дори такива кумири на поетите от епохата, като Александър Блок, не остават встрани от коментара, че „им трябва само вила на речен бряг“. В крайна сметка сред големите поети на ХХ век остават трима руски футуристи: Маяковски, Хлебников и Пастернак. Макар сред поетите футуристи през второто десетилетие на ХХ век да са дори бъдещите големи учени литературоведи Роман Якобсон и Виктор Шкловски.

Вдъхновени от Кубизма, футуристите наблягат на едновременната множествена гледна точка, но за разлика от кубистите, които запазват относителна неподвижност на обекта, те се стремят да изобразят самото движение. Средствата, с които си служат, за да осъществят тази цел, са най-често изобразяване на отделните последователни фази от „разложеното“ на части движение на изобразения предмет или форма. В „Манифеста на футуристичната живопис“ от 1910 г. се оказва, че универсалният динамизъм на съвременния живот трябва да бъде пресъздаден в изкуството, като „динамично светоусещане“. Според футуристите именно скоростта и технологията са символите на модерния свят.

Футуристките манифести в областта на модата започват с онзи, написан от Джакомо Бала - – „Футуристичен манифест за мъжкото облекло“ от 1914 г., последван от „Антинеутралното облекло: Футуристичен манифест“ същата година. През 1920 г. е отпечатан „Манифест на футуристичната дамска мода“ от Volt (псевдоним на Винченцо Фани). През 1932 г. излиза „Манифест за промяна на мъжката мода“ на братята Ернесто и Руджеро Микаелес. По същото време Маринети заедно с Енрико Прамполини и няколко души от второто поколение футуристи работи върху „Футуристичен манифест: италианската шапка“, а през 1933 г. Ренато ди Босо и Игнацио Скурто издават „Футуристичен манифест: Италианската вратовръзка“.<ref> {{икона|en}} [http://angelasancartier.net/futurist-fashion-italian Futurist fashion, italian], 19 септември 2010</ref>

Първият манифест на италианската футуристка музика е от 1912 г. - – с автор Балила Пратела.<ref> {{икона|en}} [http://www.italianfuturism.org/manifestos/futuristmusiciansmanifesto/ Manifesto of Futurist Musicians by Balilla Pratella], препубликувано по Apollonio, Umbro, ed. ''Documents of 20th Century Art: Futurist Manifestos''. Brain, Robert, R.W. Flint, J.C. Higgitt, and Caroline Tisdall, trans. New York: Viking Press, 1973. 31- – 38.</ref>

* [[Николай Дюлгеров (художник)|Николай Дюлгеров]] (1901- – 1982) - – архитект и художник,

* [[Лазар Лазаров|Лазар Лазаров]] (1941- – 2006) - – художник,

<references/>