Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
}}
{{Психоанализа}}
'''Мелани Клайн''' ({{lang-de|Melanie Klein}}) е [[Австрия|австрийско]]-[[Великобритания|британска]] [[психоаналитичка]] от [[евреи|еврейски]] произход. Тя е основател на школата на [[Теория на обектните отношения|обектните отношения]] в психоанализата[[психоанализа]]та. Макар че тя поставя под съмнение някои фундаментални допускания на [[Зигмунд Фройд]], Клайн винаги се е смятала за верен привърженик на идеите на Фройд. Тя се отличава със специфичното си разбиране за психосексуалното развитие на децата и въвеждането на психоаналитичната практика с малки деца, което дотогава се считало, че не би имало терапевтичен ефект, дори за опасно. Много упорита и изискваща лоялност от последователите си, Клайн изгражда много влиятелна тренировъчна програма по психоанализата. Клайн е представена като проявление на „женския гений“ в тритомника на [[Юлия Кръстева]] посветен на тази тема.
 
Според Мелани Клайн [[Едипов комплекс|едиповият комплекс]] се наблюдава много по-рано, отколкото Фройд е предполагал. Също така според нея при малките деца, веднага след раждането властват неконтролируеми нагони, целящи унищожаването на обекта, който по-късно пораждат вина и страхове, които, от своя страна, слагат началото на по-нататъшното психично развитие, на което се изграждат цялостните и пълноценни връзки с другите хора.
 
== Биография ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Теория ==
Изследванията на Мелани Клайн, съсредоточени върху ранните [[Конфликт|конфликтиконфликт]]и, настъпващи в отношението [[майка]] – [[дете]], ѝ позволяват да разграничи два момента през първата година от живота на детето, всеки от които се характеризира със специфично за него „отношение към обекта“ (тоест начин за възприемане на „обекта“, на разполагане спрямо него). Първият от тези моменти, наречен „''шизопараноидна позиция''“, обхваща първите три-четири месеца от живота. През този период кърмачето установява отношения с „частичен обект“, главно майчината гръд, върху която са [[Проекция (психология)|проектирани]] [[Теория на нагоните|нагоните]] на [[либидо]]то ([[Ерос (психоанализа)|инстинкт към живота]]) и „садистично-оралните“ агресивни нагони, които тогава са особено силни. По силата на това майчината гръд се разделя на „добър“ и „лош“ обект. Когато доставя [[удоволствие]], тя е „добрата, обичана гръд“ и насочва нагона към живота навън; когато не носи удовлетворение, когато е [[Фрустрация|фрустрираща]], тя става „лоша, омразна гръд“, опора на агресивния нагон. Съответно на разцеплението на обекта се извършва [[Разцепване|разцепление]] на [[Аз]]а (един „добър Аз“ и един „лош Аз“) по такъв начин, че аспектите „добър“ и „лош“ да останат разделени и да не може да бъде унищожен „добрият обект“. След този период, към края на четвъртия месец и до края на първата година, една по-съвършена перцептивна организация позволява на [[бебе]]то по-добре да определи своето място. То възприема своята майка в цялост като отделна от него личност, която ту присъства, ту отсъства, общувайки с други хора. Тъкмо тогава се затвърждава ''депресивната позиция'', която достига кулминацията си към шестия месец. От този момент нататък нагоните на либидото и разрушителните нагони се насочват към „цялостния обект“. Същият „обект“, майката, е вече едновременно обичана и мразена. Детето опознава [[амбивалентност]]та, която поражда чувството за вина. Оттам водят началото си реактивни формации като например желанието за възстановяване на щетите, които [[Въображение|въображаемо]] ѝ нанася; механизмите на проекция отслабват, а на [[интроекция]] се засилват. Същевременно Аз-ът, който престава да бъде раздробяван на „добра“ и „лоша“ съставка, се стреми към по-голяма цялостност. Депресивната позиция е преодоляна, когато „добрият обект“ е интроектиран стабилно и трайно.
 
Според Клайн човек не напуска окончателно нито първата, нито втората фаза, достигащи връхната си точка в първото детство, и всеки в хода на живота си може да направи [[Регресия (психология)|регресия]] към едната или другата позиция. На по-архаичната, тази, при която има надмощие разцеплението на обекта и на Аза, а [[Защитни механизми|защитните механизми]] са главно проекцията и интроекцията, съответства психотична структура, която се среща в зряла възраст при [[Шизофрения|шизофрениите]] и параноидните субекти. На втората, при която Азът е обединен и защитни механизми са най-вече формирането на реакции, изолацията и така нататък, съответстват психични процеси, каквито се срещат при траура и депресивните състояния.
 
== Библиография ==
'''; На английски език:'''
* „''The collected Writings of Melanie Klein''“:
** Volume 1 – „''Love, Guilt and Reparation: And Other Works 1921 – 1945''“, London: Hogarth Press.
** Volume 4 – „''Narrative of a Child Analysis''“, London: Hogarth Press.
 
;<nowiki> На български език:</nowiki>
* „Любов, завист, благодарност“ (2002, 2005), съставител [[Орлин Тодоров]]<ref>[[Марин Бодаков]], [http://www.kultura.bg/bg/article/view/7426 „Любов, завист, благодарност“], отзив за премиерата на книгата във в. „Култура“, бр. 38 (2246), 25 октомври 2002 г.</ref>
 
== Вижте също ==
* [[Зигмунд Фройд]]
* [[Психоанализа]]
* [[Карл Абрахам]]
 
{{Портал Психология}}
{{Нормативен контрол}}
 
{{СОРТКАТ:Клайн, Мелани}}
[[Категория:Австрийски психолози]]