Людмил Георгиев: Разлика между версии

| роден-място = [[Трън]], [[НРБ|България]]

| работил-в = [[Софийски университет]];<br>[[Варненски свободен университет]]

'''Людмил Георгиев''' е [[България|български]] професор [[психолог]]. Преподавател е в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] и [[Варненски свободен университет|Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“]].

Роден е на [[23 юли]] [[1960]] г. в [[Трън]], [[Пернишка област]]. Началното си образование получава в [[Кюстендил]], а средното в [[Перник]]. Завършва [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през 1985 г. с първа специалност [[психология]] и втора специалност [[философия]].През 1990 защитава дисертация на тема: „''Психичната съвместимост и общата теория на брака''“, за която получава научна степен „кандидат на социологическите науки“ (след изменението на Закона за научните степени и звания равносилно на „доктор по социология“).

От 1988 г. е асистент, а от 1995 г. [[доцент]] по [[социална психология]] в Софийския университет. През 1999 г. защитава [[дисертация]] на тема ''„Критика на етнонационалния рационализъм“рационализъм''“ за научната степен „доктор на психологическите науки“. На 40-годишна възраст (през 2000 г.) се хабилитира като професор по социална, етническа и политическа психология. В СУ чете лекции по етническа, социална, политическа и екзистенциална психология и по психология на религиите на студенти в бакалавърска и магистърска програми напо специалност „Психология“ и специалност „Социология“„[[Социология]]“.

== Критическата психология на проф. Людмил Георгиев ==

Научното творчество на проф. д.пс.н. Людмил Георгиев е посветено на формулирания от него критически психологически подход и изведената върху неговите теоретични рамки Критическа[[критическа психология]]. Критическата психология на проф. Георгиев е разработена в рамките на Кантовата''кантовата критическа философия'' като обща епистемологическа база в традициите на немската народопсихология на [[Вилхелм фон Хумболт]] и особено на „бащата“ на психологията изобщо [[Вилхелм Вундт]], на френската школа за колективните представи на [[Емил Дюркем]], [[Люсиен Леви-Брюл]], [[Серж Московичи]] и на [[Аналитична психология|аналитичната психология]] на [[Карл Густав Юнг]] за архетипите[[архетип]]ите на колективната несъзнавана [[Психика (психология)|психика]].

Критическата психология на проф. Л. Георгиев представлява реплика на традиционната западна психология, която изчерпва изследването на човешкото [[мислене]] и [[поведение]] с индивидуалните психични преживявания и индивидуалните психични регулатори на мисленето и поведението. За разлика от нея, Критическатакритическата психология акцентира върху исторически възпроизвеждащи се общностни или надиндивидуални психични регулатори на поведението, на съответните общностни представи, които участват трайно в регулацията на човешкото мислене и поведение, независимо дали става дума за несъзнавано или съзнавано психично ниво. Съгласно Критическатакритическата психология на проф. Л. Георгиев, тези общностни психични регулатори имат редица конкретни форми и са от най-различен порядък - – етнокултурен, политически, религиозен, идеологически, цивилизационен и исторически. В крайна сметка, според Критическатакритическата психология на проф. Л. Георгиев, ние не можем да имаме реална представа за човешките психични преживявания както в областта на нормата, така и на патологията[[патология]]та, дори и на психотерапевтичните намеси, ако нямаме предвид специфичните съдържания на тези характерни за всяка човешка общност надиндивидуални психични регулатори. Същото се отнася и за психичната регулация не само на индивидуалното, но и на общностното мислене и поведение, които предполагат и специфичното място на всеки един народ, на всяка една нация както в съвременната политическа действителност, така и в историята[[история]]та.

Две са направленията, в които е съсредоточен изследователският интерес на проф. Людмил Георгиев. Първото е посветено на проверка на възможностите на Критическатакритическата психология при изследване на балканската етнокултурна, политическа и историческа специфика. Към него се отнасят монографиите:
* „Бъдещето„''Бъдещето на Балканите“Балканите''“ (1993 г.),
* „Балканите„''Балканите – между конфликта и мира“мира''“ (1997 г.)
* и „Балканите„''Балканите и новия световен ред“ред''“ (2000 г.).

Второто, очертава теоретичните рамки на предложената от проф. Л. Георгиев Критическакритическа психология в трилогията:
* „Критика„''Критика на етнонационалния рационализъм“рационализъм''“ – (1-во издание (1999 г.) и 2-ро допълнено и разширено издание (2013 г.),
* „Критика„''Критика на политическия рационализъм“рационализъм''“ – (1-во издание (2000 г.) и 2-ро допълнено и разширено издание (2013 г.)
* и „Критика„''Критика на историческия рационализъм“рационализъм''“ (2013 г.).

* „Бъдещето„''Бъдещето на Балканите“Балканите''“, ИСИ, 1993, ISBN 954-8420-01-5

* „Психичната„''Психичната съвместимост и общата теория на брака“брака''“, Светера, 1994, ISBN 954-8430-04-5

* „Балканите„''Балканите – между конфликта и мира“мира''“, Филвест, 1997, ISBN 954-8688-29-8

* „Балканите„''Балканите и новият световен ред“ред''“, Филвест, 2000, ISBN 954-8688-55-7

* „Критика„''Критика на етнонационалния рационализъм“рационализъм''“, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013, ISBN 9789540734279

* „Критика„''Критика на политическия рационализъм“рационализъ''м“, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013, ISBN 9789540734262

* „Критика„''Критика на историческия рационализъм“рационализъм''“, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013, ISBN 9789540733630

* „Критическата„''Критическата психология на политиката и историята“историята''“, УИ „Св. Климент Охридски“, 2014, ISBN 9789540737140