Разлика между версии на „Берлински конгрес“

редакция без резюме
(→‎Исторически контекст: Оправяне на грешки.)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
 
== Исторически контекст ==
Идеята за свикване на Берлинския конгрес се заражда в хода на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. Първоначалното виждане е за международна конференция, на която шестте [[Велики сили]] /[[Великобритания]], [[Австро-Унгария]], [[Русия]], [[Франция]], [[Германия]], [[Италия]]/ да обсъдят резултатите от [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]: създаване на [[Княжество България|Българска държава]]; статута на [[Цариград]], [[Босфор]]а, [[Дарданели]]те, [[Румъния]], [[Сърбия]], [[Черна гора]]; териториална подялба на османски владения и др. Преди началото на конгреса Русия и Великобритания се споразумяват за основните параметри по преговорите с т. нар. [[Лондонско споразумение]].
 
От най-новите исторически източници се разбира, че Русия е знаела, че с подписването на Санстефанския договор нарушава тайното [[Райхщадско споразумение]] с Австро-Унгария, съгласно което на Балканите не е можело да се образува голяма славянска държава. По времето на социализма историческата наука, вероятно с цел да поддържа добрите отношения между СССР и България, не информира за наличието на тайните договорености, а твърди, че позицията на руското правителство на конгреса била предопределена от предварително даденото съгласие за неговото свикване и компетентност, както и от изчерпаните в хода на войната възможности за противопоставяне на евентуален въоръжен натиск.
 
* [[Италия]]: [[Луиджи Корти]], [[Едуардо до Лоней]],
* [[Русия]]: [[Александър Горчаков]], [[Пьотър Шувалов]], [[Барон д'Убри]],
* [[Франция]]: [[Уилиям Анри Уадингтон]], [[Сен Валие]], [[Пол Депри]] и
* [[Османска империя]]: [[Александър-паша Каратеодори]], [[Карл Детроа]] ( Мехмед Али паша ), [[Садуллах бей]], [[Мъкртич Хримиян]]
* [[Румъния]]: [[Михаил Когълничану]], [[Йон Братиану]],
| [[Файл:БрлнКнгрс.jpg|дясно|850px|Забележимо групиране по интереси и на конгреса]]
|-
| 1. [[Хайнрих Карл фон Хаймерле]] ([[Австро-Унгария]]). 2. [[Алойс Граф Кароли]] (Австро-Унгария). 3. [[Едуардо до Лоней]] (Италия). 4. [[Александър Горчаков]] (Русия). 5. [[Уилиям Анри Уадингтон]] (Франция). 6. [[Бенджамин Дизраели]] (Англия). 7. [[Йозеф Мария фон Радовиц]] (представител, Германия). 8. [[Хлодвиг цу Хохенлое-Шилингсфюрст]] (Германия). 9. [[Луиджи Корти]] (Италия). 10. де Мун (протоколант, Франция). 11.[[Сен Валие]] (Франция). 12. [[Пол Депри]] (Франция). 13.[[Барон д'Убри]] (Русия). 14. [[Андраши]] (Австро-Унгария). 15. [[Лотар Бухер]] (Германия) 16. [[Ото фон Бисмарк]] (Германия) 17. [[Пьотър Шувалов]] (Русия) 18. [[Бернхард Ернст фон Бюлов]] (Германия) 19. [[Фридрих фон Холщайн]] (Германия) 20. [[Мориц Буш]] (германски публицист) 21. [[Херберт Бисмарк]] (секретар на баща си) 22. [[Садуллах бей]] (Османска империя) 23. [[Одо Ръсел]] (Великобритания) 24. [[Роберт Гаскойн-Сесил]] (Великобритания). 25. [[Александър-паша Каратеодори]] (Османска империя) 26. [[Карл Детроа|Мехмед паша]] (Османска империя)
|}
 
== Провеждане ==
[[Файл:Greek-Delegation-Berlin-Congress.jpg|дясно|мини|Гръцките пратеници]]
Берлинският конгрес е открит в 14:00 часа на 1 / [[13 юни]] [[1878]] г. в двореца ''Раздевил''. За председател е избран германският канцлер [[Ото фон Бисмарк]]. Официалният език е [[Френски език|френски]].
 
Възприета е следната процедура: най-важните въпроси да бъдат обсъждани и предварително решавани на частни срещи между пълномощници на заинтересованите страни; след постигане на споразумение да бъдат внасяни за обсъждане и решаване на пленарни заседания. Основно място заема обсъждането на въпросите, свързани с България. Особени спорове предизвиква съдбата на ''Софийския санджак'' (който в крайна сметка е присъединен към [[Княжество България]]), [[Източна Румелия]] и др.
 
== Последиците от Берлинския конгрес ==
Конгресът завършва на [[13 юли]] [[1878]] г. с подписването на [[Берлински договор|Берлинския договор]]. Той утвърждава договореното от Русия преди и по време на войната с другите Велики сили, а именно - – разпределяне териториите, които преди това са били част от Турската империя. Българският народ не е имал никаква, дори и теоретична възможност да получи обединение в етническите си граници, а историята определя решенията на конгреса, като разпокъсващи България на пет части.
 
Великите сили постигат почти всичките си цели&nbsp;— – създаването на автономна и малка българска държава, анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и даването на Русия на бесарабските територии. <ref name="Meyer1963" />
 
На Балканския полуостров се раждат само три суверенни държави&nbsp;— – Черна Гора, Сърбия и Румъния. Тъй като балканските славяни не се освобождават напълно от турското иго и частично са принудени да станат част от Австро-Унгария Балканският полуостров се превръща в „бурето с барут на Европа“, което ще се взриви през 1914 г. и ще даде началото на Първата световна война.&nbsp;<ref name="Meyer1963" />
 
== Вижте също ==
* [[Берлински договор]]
 
== Източници ==
<references />
* Освободителната война 1877- – 1878, ДИ „П.Берон"Берон“, София, 1986, с. 46- – 47
* Т.Икономов. Протоколите на Берлинския конгрес. С. 1885 г.[[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/T_Ikonomov_Protrkolite_na_Berlinskija_Kongres.pdf]]
* К.КОСЕВ.САН-СТЕФАНСКИЯТ МИРЕН ДОГОВОР: ЗАД КУЛИСИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K.KOSEV_S_STEFANO.pdf]]
* К.КОСЕВ. ЗАД КУЛИСИТЕ НА БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС И РОДИЛНИТЕ МЪКИ НА ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА. С. 2008 г.[[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K.KOSEV_Zad_kulisite_na%20Berl_kongr.pdf]]
 
== Външни препратки ==
* Ж.Войников. БЪЛГАРСКОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ И ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ПЕРИПЕТИ СВЪРЗАНИ С НЕГО. [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_OSVOBOZHDENIE_1878_g.pdf]]