Керамоти: Разлика между версии

Керамоти е разположено в равнина местност, част от долното поречие на река Нестос ([[Места]]). Целият район представлява малък полуостров, създаден за милиони години от наносите на р. Нестос, който се врязва на около километър в [[Егейско море]], а самото Керамоти е най-близко разположеното селище от континентална Гърция до остров [[Тасос]] и разполага с пристанище, откъдето редовно пътува [[ферибот]] до острова. В Керамоти и околностите му има над 10 км удобни и чисти пясъчни плажове, включително три организирани такива със стотици безплатни чадъри и шезлонги, подходящи за отдих. Морето в Керамоти е плитко и спокойно, а природата запазена, поради което плажовете му са удостоени със „Син„[[Син флаг“флаг]]“ за безопасност, чистота и добра организация. Поради близкото му отстояние от трите гранични контролно-пропусквателни пункта – [[Маказа]], Златоград и Илинден (Гоце Делчев), крайбрежното гръцко градче се превръща в предпочитана дестинация за много български летовници.

Според преброяването от 1928 година, Керамоти е чисто бежанско селище, с 59 бежански семейства и 207 души.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των οσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονία ς σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> През Втората световна война Керамоти за кратко попада в български ръце и дори българин му става кмет, но след това отново е върнато на Гърция. След приемането на България за член на ЕС през 2007 г., все повече българи започнаха да посещават [[Северна Гърция]]. Днес красивите къщи, с отрупани с палми и др. екзотична зеленина дворове, безкрайните пясъчни плажове и малката горичка от средиземноморски борове са превърнали Керамоти в притегателна дестинация за българските туристи. Българи притежават няколко десетки ваканционни апартамента и къщи. Има дори български хотел и български ресторант, а немалка част не само от обслужващия, но и от мениджърския персонал, са българи или говорят български. След откриването през септември 2013 г. на новия път през прохода Маказа, този процес набира още по-голяма скорост, тъй като българите от Родопите и цяла Югоизточна България предпочитат Егейско[[Бяло море]].